Природни каменни структури


Според древна китайска традиция, боговете на Небето не съществували в изцяло независимо от реалността ниво – те имат и материално съответствие на Земята. Древните вярвали, че големите скали, планини или „своенравни” земни релефи са част от цикъла на движение, чрез който боговете живеят и се поддържат. Така че всеки път, когато някое от тези изображения се срине, това означава, че жизненият цикъл на този Бог е свършил.

Мегалити в БългарияОтвъд митовете или истините за съдбата на Вселената, тези визуални чудеса на природата могат да бъдат намерени по цялата планета – и отвъд нея. Настоящата ни култура не предлага великолепни обяснения за естествените каменни структури, но тези необичайни образувания все още пленяват въображението ни, често превръщайки се в ценни централни фигури по паркове и природни резервати.

 

Вратата на боговете

 

„Пазителката на Бедлендс“ – Разположено в югоизточна Алберта, Канада, това величествено геоложко чудо може да бъде наблюдавано само от голяма височина. Независимо от това, детайлите са поразителни, когато човек си даде сметка, че в оформянето на тази огромна скална маса не е участвала човешка ръка. Интерпретиран от мнозина като човешка глава, носеща местно украшение за глава, а защо не и iPod, профилът е бил оформен вследствие ерозията на глинести скали от дъждовните води.

Кабелите на слушалките са образувани от черен път, а ухото – от нефтен кладенец, където свършва пътят. Тези допълнителни детайли, създадени от човешка ръка, единствено добавят интересна нотка. Те не са абсолютно необходими, за да придадат идентичност на фигурата.

В действителност те придават съвременен вид на това лице, който изглежда несъвместим с местния стил на първоначалната му форма. Други имена, приписани на “Пазителката” с нарастване на популярността й, са “Супер-баба”, “Скалата”, “Главата на Хикокс”, “Изгледът от равнината”, “Слушащата скала” и “Напи”.

”Старецът от планината” – Някога този каменен портрет в Ню Хемпшир е бил величествена гледка. Според изчисления, профилът на “Стареца от планината”, измерен от брадичката до челото, е около 12 м. височина и 7,60 м. широчина.

Счита се, че ледниците и поредица от няколко геоложки явления отпреди около 200 млн. години, са започнали първи да оформят тази естествено зародила се скулптура. В продължение на десетилетия, туристите й се възхищават като на благороден символ на Ню Хемпшир.

Въпреки че местни легенди за региона разказват как следването на река Меримак ще покаже пътя към планината с каменно лице, първите писмени записки, описващи подробно “Стареца от планината”, датират от 1805 г.

През последните 100 години са използвани много съоръжения, за да се предотврати разпадането на гранитния монумент. Само няколко години преди разпада му бе приложено използването на кабели и епоксид, но впоследствие митичната глава се подчини на същите природни сили, които я бяха създали. Силни ветрове, съчетани с обилни дъждове и последвалото замръзване доведоха до срутването на гигантското лице в ранното утро на 3 май 2003 г.

Създадени ли сме от гигантите?

”Марсианското лице” – Освен най-посещаваните в света такива образувания – “Старец от планината” и “Супер-баба”, много запустели краища на Земята също могат да се похвалят със свои природни скулптури. “Седемте сестри”, “Молещият се монах” или румънският “Сфинкс” са само някои от хилядите естествено образували се монолити, които могат да бъдат намерени почти във всяка част на света. Вероятно още много такива естествени скулптури все още мълчаливо чакат да бъдат открити.

Но Земята не е единствената с подобни образувания. Когато през 1976г. бяха разпространени снимки на известната марсианска цитадела – Сидония Менсае(Cydonia Mensae), това отприщи вълна от полемика. Изображенията на тези предполагаеми образувания подхраниха фантазиите на хилядите хора с надежда, че червената планета може да е обитавана от разумни същества с напреднала технология.

Докато служители на НАСА настояват, че първоначалните изображения на “Марсианско лице”(също част от Сидония) са се получили от случайната игра на светлината и сянката, други са убедени, че тези снимки разкриват една изумителна, неразказана история на червения ни съсед.

Вероятно най-прям сред тях е дискутираният изследовател Ричард Хоугланд. Тъй като разположението на тези интригуващи структури е в изумителен паралел със земните Египетски пирамиди, Хоугланд предлага смела теория, която се стреми да установи връзка между създателите на известния египетски Сфинкс и въпросното загадъчно „Марсианско лице”.

За много хора, сателитните снимки на „Марсианското лице”, направени през 2006 г., омаловажиха репутацията на обекта като геоложко чудо или като природно образувание. Но през 2008 г. марсианският пейзаж разкри друга фотографска мистерия: появата на седяща фигура сред скалите. Кадърът бе уловен от сондата “Спирит” и подобно на по-ранното „Марсианско лице” тази снимка е убедила редица изследователи, че в крайна сметка Марс може и да не е чак толкова необитаем.

Независимо дали марсианските технология и култура действително съществуват, никой не може да отрече, че тези структури, подобно на откритите на Земята, са успели да завладеят въображенията ни. Човечеството отдавна се вълнува при гледката на собствения си образ, изсечен в камъка. Но когато стане ясно, че тези скулптури са изваяни от ръката на самата Майка природа, скалата става обвита в дори още по-голяма мистерия.

В такива моменти природата изглежда предлага отражение на нас самите. Природният свят създава лице, с което лесно бихме могли да се асоциираме с нещо познато.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.