Пътуване до центъра на Земята

Откриването на загадъчната пещера в Еквадор

Днес няма да говорим за романа на Жул Верн., а за една истинска, мистична и почти неизследвана пещера в дъждовните гори на Източен Еквадор. Това пътуване стартира от Cueva de los Tayos – дом на редки нощни птици тайос, които са дали името си на пещерата. За народа Шуар те са свещени. Използват ги за храна, но и в ритуали, предавани от поколения.

Главният вход на пещерата се спуска на 65 метра в дълбочината. Следват дълги каменни коридори и огромни зали с размерите на две футболни игрища. Някои части достигат над 200 метра под повърхността. Тук живеят тарантули, змии, скорпиони и самите тайос, които почти не се срещат извън подобни дълбоки системи.

Шуарите са пазители на мястото от векове. Но през 60-те години на XX век в района пристига аржентинецът Янош Хуан Морич. Той твърди, че е открил тайно скривалище със златни предмети. Най-загадъчна е предполагаемата Златна библиотека – метални плочи с древни знаци, напомнящи шумерски клинопис. Морич развива смела теза за миграция на маджари от Европа към Южна Америка през митичния континент Лемурия.

Местоположението на библиотеката обаче остава тайна. Новината бързо се разпространява и интересът към Cueva de los Tayos нараства.

Пътуване до центъра на Земята

Пътуване до центъра на Земята. Не, днес няма да говорим за книгата на Жул Верн. А за една непозната и интересна пещера, скрита в дъждовните гори на Източен Еквадор.

Тя може би крие в себе си тайни за древни цивилизации и мистични книги. Добре дошли в пещерата Cueva de los Tayos. Тя носи името на вид местни нощни птици, които живеят тук от векове.

Те са особено почитани от коренното население Шуар, които ги ловуват всяка пролет. Освен като храна, те се използват и за местни ритуали.

Главният вход на пещерата се спуска на 65 метра надолу, минавайки през лабиринти и широки камери, които са на повече от пет километра дължина. Дори някой пространства там са с размерите на две футболни игрища..

Най-дълбоките части се намират на повече от 200 метра под повърхността. Тук живеят тарантули, змии, скорпиони и самите птици тайо, които рядко се срещат извън дълбоки пещери като тази.

Пазителите на пещерата под Земята

През 1976 г. шотландецът Стан Хол организира една от най-мащабните подземни експедиции на века. Тя включва над сто души – учени, пещерняци, военни и филмов екип. Почетен председател става Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната. Присъствието му привлича световно внимание.

Експедицията картографира пещерата подробно и документира флората и фауната в системата. Изследвани са нови тунели и обекти. Някои структури – като Портала на Морич – изглеждат необичайни и симетрични, сякаш оформени от човек. Открити са погребения от около 1500 г. пр.н.е., заедно с керамика и раковини Spondylus. Те показват търговски контакти с далечни крайбрежни народи.

По-късни експедиции не успяват да потвърдят съществуването на легендарната библиотека. Единственото ясно установено е намаляването на популацията на птиците тайос. Въпреки това пещерата остава притегателно място за туристи, учени и любители на мистерии.

Легендата за Златната библиотека

Но най-впечатляващото е т.н Златна библиотека. Той развива тезата, че някогашните маджари са стигнали до Южна Америка от Източна Европа, минавайки през изгубения тихоокеански континент, известен като Лемурия.

Самата Златна библиотека се счита, че съдържа метални плочи, изписани с йерографски символи, наподобяващи шумерския клинопис..

Но отказва щедрите суми на различни авантюристи, които искат той да им разкрие точното местоположение на пещерата. Но новината скоро се разнася и обществото разбира за съществуването на ueva de los Tayos.

Първата експедиция под Земята

През 1976 г. е организирана първата голяма експедиция от шотландеца Стан Хол. Тя бързо се превръща в едно от най-амбициозните пещерни проучвания на века. В нея участват над сто души, сред които геолози, биолози, археолози, опитни пещерняци, войници, филмови екипи и дори астронавтът Нийл Армстронг.

Първият човек, стъпил на Луната, се съгласил да бъде почетен председател на екипа. Участието му привлича допълнително внимание към пътуването, въпреки че според съобщенията той е останал тих и сдържан през цялото време.

Екипът картографира пещерата подробно. Документират флората и фауната, изследват новооткрити тунели и регистрират археологически обекти.

Някои части на пещерата, като така наречения „Портал на Морич“, наистина показват следи от необичайни, симетрични каменни форми — предполагащи човешка намеса. Открити са погребения, датиращи от около 1500 г. пр.н.е., с гробни вещи, включително керамични парчета и раковина Spondylus. Те показват търговия с далечни крайбрежни култури.

Но следващите експедиции не потвърждават твърденията на Чионети, освен отчетеното намаляване на популацията на птиците тайос. Пещерата и днес привлича туристи, особено през лятото.

Какво и къде е металната библиотека?

Това никой не знае, нито е потвърдено реалното ѝ съществуване. Но митът за нея привлича ентусиасти от цял свят, които търсят истината някъде между местния фолклор и науката.

И независимо от всички истории, птиците тайос продължават да живеят там, летейки в мрака, точно както са го правили поколения наред.

Пътуване до центъра на Земята

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram  и Mastodon