Скитащият остров Сейбъл, чиито единствени обитатели са коне


Остров Сейбъл е едно от най-странните места в Северния Атлантик. Той е тясна, пясъчна ивица, която сякаш „пътува“ в океана. Западният му край е под постоянен натиск от течения и силни вълни. Там брегът ерозира и постепенно изчезва. Източният край, обратно, се „надгражда“ от донесен пясък. Така островът се измества на изток, като бавно се отдалечава от бреговете на Нова Скотия.

остров Сейбъл

Сейбъл се намира на около 110 мили изток–югоизток от Халифакс.

Надморската му височина е малка, а релефът му е нисък и уязвим.

Въпреки това, по наблюдения дължината на острова остава приблизително постоянна.

Причината е, че загубата на пясък от едната страна често се компенсира от натрупване в другата.

Една от местните особености са подводните рифове. Те са трудно различими и често се сливат с цвета на водата. Това ги прави опасни за мореплаването. В района има и чести мъгли, променливо време и силни ветрове. През по-голямата част от годината достъпът е труден.
остров Сейбъл

Как „скита“ остров Сейбъл

Около острова Атлантикът рядко е спокоен. Местните описват периоди на силни вълни, които пренареждат брега буквално за дни. Според разкази на изследователи и екипажи, има и кратки прозорци с по-тихо море. Най-често това се случва през юли. Тогава водата около Сейбъл временно „омеква“, а приближаването с лодка става по-реалистично. Дори и тогава, обичайно се препоръчва подход от северната страна.

Преди Втората световна война се описват необичайни явления край острова. Споменават се силни водовъртежи, които „изсмуквали“ големи количества пясък. По тези разкази временно се е образувала дълбока яма. Някои експедиции твърдят, че са открили останки от корабокрушения, оголени от пясъка. Историите стигат и по-далеч – включително за находки, които звучат като легенда. Затова е по-точно да се приемат като непотвърдени сведения, а не като установен факт.

Има и друг повтарящ се мотив в описанията на острова. Когато хората се опитват да копаят в централната част, изкопите често се пълнят с вода. Това се случва дори при укрепване и изпомпване. Откъде идва водата в средата на пясъчния остров? Въпросът остава част от мистиката около Сейбъл.

„Гробницата на Атлантика“

остров Сейбъл

Моряците от векове наричат Сейбъл „Гробницата на Атлантика“. Причината са многобройните корабокрушения, свързвани с района. Комбинацията от мъгли, плитчини, рифове и променливи течения създава реален риск. Затова Канада, която управлява острова, предприема мерки за безопасност.

коне порода Нова Скотия

В средата на XX век на Сейбъл е изградена метеорологична станция. Монтиран е и мощен радиофар, който предупреждава корабите. Първоначално уредите са обслужвани от екип от около 20 души. По-късно част от системите преминават на автоматичен режим. Една от причините са честите инциденти на терен. От време на време от пясъка се показват метални останки. Това създава риск от травми. Описвани са и внезапни пясъчни ями, които могат да се отворят под краката.

След ограничаване на постоянните дежурства, основно остава фарът. Интересното е, че според разкази от периода след автоматизацията, на острова се съобщава за по-малко инциденти с кораби. Някои го тълкуват символично: сякаш мястото не „харесва“ човешко присъствие и внимание.

Дивите коне

Най-забележителният образ на Сейбъл обаче са дивите коне. Те се движат на стада по дългата пясъчна ивица и са станали емблема на острова. По наблюдения от 2016 г. броят им е около 550. Смята се, че конете са попаднали там през XIX век, когато са били използвани от хора, работили в спасителни и обслужващи структури. С времето са останали и са се адаптирали.

Генетични анализи сочат, че популацията е специфична и сравнително изолирана. През 2008 г. конете са обявени за официална порода на Нова Скотия. През 2011 г. остров Сейбъл получава статут на национален парк и резерват. Основният принцип е конете да живеят свободно, без да бъдат безпокоени. Те присъстват и в канадската филателия и нумизматика, включително на марки и монети от 2005 г.

 

канадски монети

 

Какви тайни крие Сейбъл? Защо се движи на изток сякаш следва някаква предварително зададена цел? И въобще, откъде е „тръгнал“?

Гробницата на Атлантика

🖋️ Автор: Алис Бел

Скитащият остров Сейбъл, чиито единствени обитатели са коне

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram  и Mastodon

Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.


Алис Бел

Алис Бел е автор и редактор в Paralell.eu с дългогодишен интерес към темите за технологии, общество и човешки истории. В своите материали тя съчетава аналитичен поглед и емоционална дълбочина, за да представя новини и разкази, които вдъхновяват читателите. Пише за култура, наука, дигитални тенденции и ежедневни теми с човешко лице.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин




    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.