За Веселин Ханчев и неговото слово. Стара Загора е поетично явление. За период, по-кратък от век, в Стара Загора са родени или работили автори, творчеството на които отдавна е надхвърлило националните ни граници: П. Р. Славейков, Кирил Христов, Георги Бакалов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев, Веселин Ханчев, Георги Илиев, Д. Б. Митов, Никола Икономов, Георги Райчев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Магда Петканова… и много други.
Явлението Веселин Ханчев
На днешния ден 04.04.1919 г. в Стара Загора се е родил известният български поет, публицист от ХХ век – Веселин Ханчев /1919 – 1966/ Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет през 1941 г. Литературен уредник във вестник „Литературен глас“, участник във Втората световна война, началник на Отдел за литература и изкуство в Радио София, драматург в Народната опера и в Сатиричния театър в София. Редактор в списание „Пламък“ и в Българска кинематография.
Съветник по културните въпроси в посолството на България във Варшава и Париж. Сътрудничи на вестниците „Час“, „Литературен глас“, а след 1944 г. на всички периодични литературни издания. Автор е на много произведения. Веселин Ханчев е от поколението на 40-те, някои от които създават най-добрите си произведения след 9.09.1944.
В стиховете му прозира мъдра, светла и благородна душа. Откровеност, спонтанност, нежност, самоотверженост съставляват характера на произведенията му. Той успява да очовечи и най-страшната екзистенциална ситуация.
Лириката му създава усещане на леко спускане в дълбоко интимното, в истинността на битието и чувствата, в утаената мъдрост. Посланието ѝ е непосредствено, интимно споделено, доверено, така че няма как да не досегне читателя.
През 1984 на името на Веселин Ханчев е учреден Национален младежки конкурс за поезия, който продължава да се провежда и до днес. Той се организира от Община Стара Загора, библиотека “Родина” и къща музей “Гео Милев” и е събитие, което достойно защитава старата поетическа слава на града ни.
Поезията му е преведена на близо 40 езика, сред които немски, полски, румънски, руски, унгарски, френски, чешки, японски …
За мен едно от най-открояващите произведения, в които Ханчев е оставил своя личен почерк, е „Посвещение” – своебразно завещание на поколенията. Такова, което само един човек, притежаващ идеали, морал и сила на духа, може да завещае.
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък, непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат,
и всяка мисъл в тебе да остане
като зараснал белег в твойта плът.
Да оставиш значима диря след себе си, да осмислиш съществуването си, да работиш над духовното си израстване, това са мотивите на автора в него. А как звучат тези думи в нашето съвремие? Ханчев е живял във време много близко до нашето, вслушайте се в думите му…
🖋️ Автор: Алис Бел
За Веселин Ханчев и неговото слово
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
