Не е нужно да свеждаме Левски до дата. Нито до спор дали е 18 или 19 февруари.
В ден като днешния, когато се прекланяме пред гибелта на Васил Левски, въпросът не е календарен. Той е личен.
Ако Левски ни гледа отнякъде – би ли се гордял с нас?
Би ли повярвал, че народът, за който е дал живота си, е достоен за бъдещето, което е мечтал?
18 февруари – повече от възпоменание
Историците могат да спорят за датата.
Обществото може да отбелязва 18-и или 19-и февруари.
Но Левски не е ден от календара. Той е морална мярка. Той не е просто революционер. Той е съвест.
Паметта за Левски не е венец, портрет или патетично слово.
Тя е задължение. Да бъдем честни, трудолюбиви.
Да мислим за общото, а не само за себе си.
Да живеем така, че да не се срамуваме пред делото му.
„Народе????“ – въпросът, който още стои
В тефтерчето си Левски изписва една дума с четири въпросителни:
„Народе????“
Това не е укор. Това е предупреждение. И може би – надежда.
Днес, повече от век по-късно, този въпрос не е изгубил силата си.
Той звучи всеки път, когато избираме личния интерес пред общото благо.
Когато сме безучастни.
Когато предпочитаме тишината пред смелостта.
Обичаме героите си – мъртви
Поетът Александър Калчев го е казал болезнено ясно:
„Обичаме героите си – мъртви.
Живеем тихо. Кротки. Безучастни.“
И още:
„Но идва Левски… Идва да ни пита
за болната ни съвест. За куража.“
Това са думи, които не оставят място за удобство.
Би ли се гордял с нас?
Може би най-важният въпрос днес не е дали датата е 18 или 19 февруари.
А дали сме достойни за свободата, за която той даде живота си.
Левски не е мечтал просто за освобождение от чужда власт.
Той е мечтал за „чиста и свята република“ – за общество, в което законът стои над личната изгода и всички живеят под едни справедливи правила.
Ако има нещо, което би го накарало да повярва в нас, то не е съвършенството.
А усилието да бъдем по-добри.
По-честни в малките неща.
По-смели, когато е неудобно.
По-малко безучастни.
Поклон, Апостоле
Можем да коленичим и на 18-и, и на 19-и февруари.
Но истинският поклон не е в датата. Той е в избора – всекидневен и личен. Левски не е само част от историята. Той е въпрос към съвестта ни.
И отговорът зависи от нас.
🖋️ Автор: Алис Бел
Левски не е дата. Той е въпрос към съвестта ни
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта
