Леонардо да Винчи е един от най-изтъкнатите и уважавани мъже в Ренесансовата епоха. Роден на 15.04.1452 г в обикновено семейство на адвокат. Момчето още от малък има различно усещане и поглед за света около себе си. Иска е да опознае “тайната на вселената”.
Но, освен любопитство и дислексия, има дарбата да рисува. Именно затова, когато става на 14 години, дядо му го праща да чиракува в ателието на известния за времето си скулптур Андреа Де Векио.
Именно, благодарение на известността и сръчните си ръце, този скулптур е любимец на семейство Медичи. Едни от най-известните ренесансови банкери на Флоренция по онова време.
Под вещото ръководство на майстора, Да Винчи развива усет не само за рисуване, но и към механика, дърводелство, химията и металургия.
Първото му най-ранно скициране датира от 1473 г, когато завършва пейзажната рисунка на Санта Мария само с помощта на химикалка и мастилница.
С течение на времето интересите му се насочват към изучаване на човешката анатомия, пейзажите и красотата в правите линии.
Въпреки, че по това време членува в гилдията на художници, той продължавал да работи като чирак до 1476 г, за да доусъвършенства майсторството си.
Леонардо да Винчи прави сателитна карта преди повече от 500 години
С течение на времето развива до съвършенство техниката на рисуване, с което буди възхищението и професионалната “завист” в много известни ренесансови творци, в т.ч Рафаел и Микаланджело. Като и двамата през целия си творчески път се стараят да се доближат до стила на Да Винчи.
През 1490 година скицира „Витрувианският човек“ или по-известен като „Закон за пропорциите“, базирана на трактата на древноримския архитект Витрувий.
В нея той скрива геометричната и аритметичната формула, която в продължение на векове се използва за пропорции от художници, скулптури и архитекти.
През 1500 г рисува портрета на съпругата на Франческо Джоконда, който по-късно остава и най-известната и до днес картина, позната под името “Мона Лиза”.
Днес тя и други от най-добрите произведения на мнозина от най-талантливите автори на своето време се съхраняват в Лувъра.
Но, именно поради разнообразните си интереси, творецът трудно успява да довърши до края всеки свой проект или идея.
Приживе, Да Винчи успява да създаде богата колекция от бележки, дневници и рисунки, отразяващи идеите и възгледите му, като едно от най-забележителните му скици си остава “Витрувианския човек”.
Това изображение представлява т.н “Закон за пропорциите”, което се базира на описанието, дадено от древноримския архитект Витрувий, поради което носи и името му.
Но, наред със скицирането, Леонардо си изгражда и репутацията на технически пионер, във времена, когато хората повече се доверяват на свещениците, проповядващи, че всичко ново е създадено от Дявола.
Различния му поглед върху развитието на човечеството, води до скицирането на множество машини, в т.ч и първия прототип на брониран танк, захранван от слънчева енергия и подсилен с двоен корпус.
Една машина, непознато по онова врем. Сред другите му сфери на интерес са металургия, инженерство, оптиката, хидродинамиката и анатомията на човека.
Негова е идеята за създаване на машина, която да тества якостта на метала и ренесансовия вариант на парашута.
Днес във времето на Интернет, приемаме за даденост много от съвременните технологии.
Дори, без да се замислим, че дори и в тъмните времена на Средновековието, а по-късно и през Ренесанса, се раждат хора като Да Винчи.
Иноватори и с поглед в бъдещето, които винаги срещат неодобрителния поглед и хуленията на мнозинството от непросветени, трудно възприемат революционните им идеи, а ги смятат за идеи на Дявола.
