На този ден православната църква отдава почит на свети Паисий Хилендарски — скромния монах, който събуди българския дух.
Паисий Хилендарски и „История славянобългарска“
През 1762 г. Паисий написва „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Сред тишината на Атон и уединението на манастира, той изучава историята на своя поробен народ и вдъхновено събира сведения за славното му минало.
Книгата се оказва повратна точка — началото на Българското Възраждане. Това е първото българско съчинение, което ясно заявява: „И ние сме дали нещо на света“.
Събудителят на заспалия народ
След като завършва труда си, Паисий започва да обикаля българските земи. Посещава градове и села, за да разпространи своята история и да събуди националното самочувствие.
Дотогава българите не са имали книга, която да съживи духа им. Паисий променя това. Той им напомня за героите, езика, културата и вярата им. Заражда се желание не само да оцелеят, но и да се образоват и освободят.
Канонизацията и паметта
През 1962 г., точно 200 години след написването на книгата, църквата го канонизира за светец. Не случайно годината е избрана именно тогава — символично признание за началото на духовното пробуждане на нацията.
Паисий не е просто историк. Той е будител, вдъхновител и духовен водач на българското възраждане.
На 19 юни църквата почита Паисий Хилендарски
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram







