Изкуство на вечната памет – посмъртната фотография
Посмъртната фотография във Викторианската епоха е един от най-странните и страшни обичай на XIX век
Викторианската епоха (1837–1901) е период на бурно развитие и социални промени в Обединеното кралство, но и време, белязано от уникални и днес често неразбираеми традиции.
Една от най-странните и страховити сред тях е посмъртната фотография – практиката да се фотографират починали близки като спомен за семейството.
Изкуството на вечната памет
С навлизането на фотографията в средата на XIX век, възможността да се запази образът на любим човек след смъртта му се превръща в истинска революция. За мнозина това е първата и единствена снимка на починалия, тъй като фотографията все още е скъпо и рядко удоволствие. Семействата често поръчват тези снимки с изключителен ентусиазъм, виждайки в тях начин да съхранят спомена за близките си завинаги.
Процесът на този тип фотография
Починалите са обличани в най-хубавите си дрехи, често поставяни в естествени или дори „живи“ пози.
Използват се специални подпори, за да се фиксира тялото, тъй като фотографският процес изисква дълга експозиция.
Понякога очите на покойника се отварят със специални уреди или дори дорисувани върху снимката, за да изглежда човекът по-жив. Освен това се добавят и детайли със символично значение – любими вещи, цветя, книги, домашни любимци, които подчертават индивидуалността на починалия.
Често фотографите са манипулирали негативите или самите снимки, за да постигнат максимално „жив“ ефект.
Емоционалната страна и социалният контекст
За семействата тези фотографии са безценни реликви, които помагат да се преодолее скръбта и да се запази усещането за близост с починалия.
В епоха, в която смъртта е неразделна част от ежедневието, подобни изображения се възприемат напълно естествени и дори утешителни.
Посмъртната фотография се вписва в цялостната „култура на траур“ във Викторианска Англия, където скръбта се демонстрира публично и ритуално – чрез облекло, поведение и предмети на паметта.
Символи на епохата и наследство
Тази практика отразява отношението на обществото към смъртта, развитието на технологиите и нуждата от съхраняване на спомена за близките. Днес подобни снимки често ни изглеждат зловещи или дори табу, но за хората от XIX век те са били естествена част от живота и скръбта.
Посмъртната фотография е уникален исторически феномен, който илюстрира как културните норми и представите за смъртта и паметта се променят с времето.
Това, което днес ни се струва страшно или странно, за викторианците е израз на любов и уважение към починалите – и важна част от процеса на сбогуване и помирение със загубата.
Изкуство на вечната памет – посмъртната фотография
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
