Волжка България и нейната връзка с Дунавска България
С преместването на българите в района на реките Волга и Кама до 1236–1240 година – времето на монголските нашествия – те създават своя независима държава, известна като Волжка България (X–XIII век). Тя е призната от редица държави в Европа и Азия.
Волжка България поддържа икономически, културни и политически контакти с тюркските народи, финските племена, древна Рус и народите на Изтока.
Повдига се въпросът за връзката между Волга и Дунавска България. Въпреки сложността му, историческите факти сочат, че такава връзка е съществувала.
Двете български държави и техният произход
През Средновековието двете български държави се развиват в различни среди и климатични условия, което води до тяхната оригиналност.
В Дунавска България участват три етнически групи – траки, славяни и българи кутригури, дошли през VII век. Те изиграват ключова роля в създаването на държавата.
Във Волжка България, освен българите, участие имат протоунгарци с угро-фински диалект и угуз-кипчатски племена. Така се образуват две групи българи – волжки и дунавски, които запазват общите си корени и име.
Руските хроники ги наричат „черни“ и „бели“ българи. Арабски и унгарски източници потвърждават братските им отношения и познаването на пътищата между двете земи още през XII–XIII век.
Влиянието на Златната орда и общите изследвания
През XIII–XIV век двете държави попадат под васална зависимост на Златната орда. Столиците Болгар (Волжка България) и Търново (Дунавска България) са споменати редом в летописите.
Първият руски историк Татищев пише, че българите са живели край Волга преди да се преместят към Дунав. Историците от XIX век, включително Шестаков и Шпилевски, поддържат тезата за общ произход.
В края на XIX и през XX век български учени като Ив. Шишманов и В. Златарски, заедно със съветски изследователи, провеждат археологически разкопки и конференции за древните българи.
От 1976 г. в Шумен се организират научни срещи на всеки пет години, а от 1980 г. – Български международен конгрес.
Археологически и културни прилики
Древните българи на Волга и Дунав са били езичници, което се вижда от археологическите находки. Разкопки в Ола Тархан, Кайбел и Нови пазар показват сходна керамика с черна глазура и орнаменти.
Тази културна прилика доказва, че и двете групи произхождат от общ прародителски регион – Азовския.
Сходствата се виждат и в градоустройството – крепости с правоъгълна форма, укрепления от дърво и пръст, и дворци в центъра. Градовете Плиска и Биляр имат почти идентичен план.
Българите използват тухли с еднакви размери – 25–27 см дължина и 5 см дебелина. На Волга тухлата се нарича „кирпич“, а на Дунав – „тухла“.
Бит, занаяти и духовна култура
Във Волжка България домовете се отопляват чрез подово отопление от керамични тръби – технология, позната и в Плиска.
В земеделието се използват сърпове, открити в гробове и на двете територии. Идентични са и формите на религиозно почитание към земята.
След приемането на християнството при дунавските българи и исляма при волжките, двете култури запазват общи елементи – орнаменти, печати, керамика и символика.
И двете държави използват названието „Велики“ за своите столици – Велики Преслав и Велики Биляр.
Духовното сходство е отразено и в ритуали, погребални обичаи и архитектура. Антропологическите данни показват почти еднакви черти при двата народа.
Заключение
Волжка и Дунавска България са свързани не само по име, а и по култура, бит, религия и архитектура.
Общият им произход, език и материална култура доказват, че двата народа са разклонения на един и същ древен български корен.
Тази връзка продължава да бъде обект на археологически и исторически изследвания, които осветяват още неизяснени страници от миналото на България.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.
