Синдром на Капграс-връзката между сърце и ум е прекъсната. Представете си, че се събуждате една сутрин, обръщате се към любимия човек до себе си… и сте убедени, че това не е той. Че външно изглежда същият, говори по същия начин, дори използва същите изрази – но вие сте сигурни, че това е измамник. Че истинският човек е заменен. Това не е сцена от психотрилър, а реалността на хора, страдащи от синдром на Капграс – едно от най-загадъчните състояния в света на неврологията и психиатрията.

Синдромът на Капграс е рядко психично разстройство, при което човек вярва, че близък роднина, приятел или дори домашен любимец е заменен с идентичен двойник – измамник. Най-често тази „подмяна“ се отнася до партньор, родител или дете.
Това не е халюцинация. Страдащият вижда реалния човек, но емоционалната връзка е прекъсната. Мозъкът му не може да съвмести визуалната информация с чувството за познатост. Резултатът: познатото лице изглежда… фалшиво.
Капграс-какво го причинява
Въпреки че точните причини все още се изследват, учените предполагат, че синдромът на Капграс се дължи на дисфункция в комуникацията между две ключови области на мозъка:
- тази, която разпознава лицата (височинно-визуалната кора),
- и тази, която отговаря за емоционалната реакция към тях (лимбичната система, по-специално амигдалата).
Синдромът се наблюдава при различни състояния, включително:
- деменция, особено болестта на Алцхаймер,
- травматични мозъчни увреждания,
- шизофрения с параноидни елементи,
- епилепсия или мозъчни тумори.
Капграс-история зад името
Синдромът е описан за първи път през 1923 г. от френския психиатър Жозеф Капграс, който забелязал, че някои от пациентите му вярват, че близките им са подменени с двойници. Затова и днес състоянието носи неговото име.
Това разстройство носи тежки емоционални последици – както за страдащия, така и за близките му. Представете си колко болезнено би било детето ви да ви гледа с недоверие и да ви обвинява, че сте измамник. Или съпругът ви да ви избягва, защото вярва, че сте друг човек. В тези моменти рационалните обяснения не помагат – логиката е безсилна пред убедеността, че вие не сте „вие“.
Лечението зависи от причината, предизвикала синдрома:
- При неврологични състояния се използват медикаменти за основното заболяване (антидементива, антиепилептици).
- При психиатрични случаи – антипсихотици, когнитивна терапия и подкрепа.
- В някои случаи се прилагат и невронаучни интервенции като TMS (транскраниална магнитна стимулация).
Целта е не само да се намалят симптомите, но и да се възстанови емоционалната връзка между пациента и неговия свят.
Какво ни казва този синдром за човешката същност?
Синдромът на Капграс ни напомня колко тясно са свързани емоциите, паметта и идентичността. Не е достатъчно да разпознаем нечие лице – нужно е сърцето ни да го свърже с усещането за близост, любов и сигурност. Без тази връзка, дори най-близките ни могат да изглеждат чужди.
Един свят, в който сърцето и умът се разминават
Синдромът на Капграс е като пукнатина в огледалото на реалността – отражението изглежда същото, но нещо в него е странно, изкривено. Това състояние ни учи колко крехко може да бъде възприятието ни за света и колко зависими сме от невидимите нишки на емоциите, които ни свързват с другите.
И точно затова си заслужава да говорим за него – не само като медицински феномен, а като човешка история за загубената връзка и надеждата за възстановяване.
🖋️ Автор: Алис Бел
Синдром на Капграс-връзката между сърце и ум е прекъсната
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram






