Метод разкрива кой орган ще се разболее след 15 години пръв. Учените успяват да изолират протеини от плазмата – течната част на кръвта, които отчитат процесите на странеене на органите.
Благодарение на това те успяват да диагностицират кои от органите ни ще се разболее пръв в рамките на следващите 15 години.
Амбицията на това изследване е да се революционизира превантивната медицина.
Но за целта трябва да се направи разлика между хронологичната възраст (колко години сме живели) и биологичната (на колко години са по витални параметри нашите клетки и тъкани).
Много често има разлики между двете и те не съвпадат напълно. Всичко зависи от начина на живот, гените, околната среда.
Чрез споменатите по-горе белтъци, учените установяват, че повишените нива на едни протеини индикират, че започва ускорено стареене на дадени органи.
Изследователите са идентифицирали 11 вида белтъци, замесени в стареенето на основните органи, сред които сърцето, белите дробове, мозъка, бъбреците.
Чрез тях могат да следят с каква скорост избързват “часовниците” на органите и каква е вероятността за тежката им повреда и дори смърт до 15 години.
При увеличени белтъчни нива рискът е повишен между 50 и 80%.
Един от най-обещаващите подходи за прогнозиране на стареенето на органите е свързан с епигенетиката.
Тя изучава промените в генната експресия – активността на гените, които не са свързани с промени в самата ДНК. Може да се онагледи с пример за написан сценарий, за който четящият решава кои от всички думи да прочете и колко силно.
ДНК часовник на човешкия орган
Най-известният пример за епигенетичен “часовник” е инструмент, разработен от д-р Стив Хоруат. Той измерва биологичната възраст по нивата на метилиране на ДНК – химическа модификация на ДНК, която се променя с възрастта.
Проучвания като това, публикувано преди няколко години в Genome Biology, показват, че отклоненията от очакваното метилиране на ДНК в специфични тъкани могат да сигнализират за по-бързо стареене на съответния орган.
Например, ако метилирането на ДНК в чернодробни клетки показва по-висока биологична възраст от хронологичната, това предвещава повишен риск от чернодробни болести.
Ключова роля в тези проучвания играят изкуственият интелект и софтуерните продукти. Това позволява на учените да обработват огромни масиви от данни – от генетична информация и резултати от кръвни изследвания до данни от образна диагностика.
Чрез алгоритми изкуственият интелект може да открие сложни модели в тези данни, които са невидими за човешкото око.
Например – може да анализира хиляди изображения на сърца и идентифицира фини промени в структурата, които в аванс предвиждат сърдечно заболяване.
Този подход дава възможност за създаване на персонализирани прогнозни картони за всеки човек. Друг важен аспект в изследванията на стареенето са теломерите. Представете си ги като защитни капачки в краищата на нашите хромозоми.
С всяко деление на клетката теломерите се скъсяват. Когато станат твърде къси, клетката спира да се дели и остарява или умира.
Тази персонализирана медицина, основана на индивидуалния профил на стареене, има потенциала значително да подобри качеството и да удължи здравословния живот.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
