Леблебия, страгали или сланутък – това са имената, с които е известен нахутът.
Нахутът се счита за най-рано култивираното от човека едногодишно, бобово растение.
Счита се, че Палестина е неговата родина. След това се появява в Средиземноморието, а по-късно и в Индия.
Древните хора свързват нахута с богинята Венера и го използват в медицината. Смятали са, че нахута увеличава плодовитостта, помага за урологични проблеми и е полезен за кърмачките.
През 1793 година, френски откривател го донася в Европа, като заместител на кафето, а през Първата световна война в Германия се отглежда вмисто кафе.
Нахута е любима култура за арабския свят, но всички цивилизации харесват и се възползват от хранителността на тези семена.
Испанците и португалците, със своите велики географски открития донасят славата на нахута чак до Америка.
Сосът е тайната на вълшебния вкус
Растението, обикновено е голям едногодишен храст. Височината му е от 20 до 70 сантиметра. Шушулките, в които се намират семената нахут, са с интересна форма приличаща на глава на пиле и от там идва названието „птичи грах“
Има различни сортове нахут – бял, жълто-розов и бледожълт. Именно те се използват за храна. Само сорта с по-тъмни цветове се използват за храна на животни, поради високото съдържание та белтъчини.
Най-зависими от нахута са индийската, средиземноморската и близкоизточната кухня. Може би затова Индия е най-големият производител на нахут в света.
Приготвянето на сушеният нахут изисква доста време. Първоначално се вари на силен огън за около 10 минути, а след това се задушава на слаб за около 1-2 часа. Когато са добре сварени зърната се пукат и разпадат.
Ако предварително се накисне за 12-24 часа, нахута може да бъде приготвен за около 30 минути.
Зрелият нахут може да се приготвя по много начини:
- В добавка или основа за салати
- Сготвен на яхнии
- Смлян на брашно се оформя на топки и се поднася като фелафел
- Като тесто, което се пече фарината или цецина или пържен панел
Брашното от нахут е известно като грамово брашно или безан в Южна Азия и често се използва в южноазиатската кухня.
В Португалия нахутът е една от основните съставки в ранчото, яде се с тестени изделия и месо или с ориз. Използват се в други горещи ястия с бакалхау и в супи, месни яхнии и салати, смесени с риба тон и зеленчуци, зехтин, оцет, лют пипер и сол.
Хумусът е арабската дума за нахут. Тази разядка, често се приготвя като се сварен нахут се смила на паста и се смесва с тахан (паста от сусамово семе), зехтин, сладък или лют червен пипер и сол.
Нахутът може да се пече, подправя и се яде като лека закуска, като леблеби.
Вечната супа със звезда Мишлен
Брашно от нахут се използва за направа на тофу, а в южноазиатската кухня от него се приготвя тесто, за покриване на зеленчуци за дълбочинно пържене. От нахутено брашно се приготвя и най-вкусният хляб, както и на палачинки и сладки ястия. Във Филипините нахутът, консервиран в сироп, се яде като сладкиши и в десерти като хало-хало.
Евреите от страните от Ашкенази традиционно поднасят цели нахут на празненство Шалом Захар за бебета. Guasanas или garbanza е мексиканска закуска от нахут.
