Легендарни автобуси – Икарус

Марката Икарус е сред най-разпознаваемите символи на социалистическата епоха. В Източна Европа тя се превръща в нарицателно за надеждност, сигурност и инженерно майсторство. Автобусите ѝ обслужваха милиони пътници десетилетия наред и оставиха траен отпечатък върху транспортната индустрия.

От работилница за файтони до гигант в автобусостроенето

Компанията започва съществуването си през 1895 г. под името Uhri Imre Kovács – és Kocsigyártó Üzeme като малка работилница за файтони. През 20-те години на XX век предприятието преминава към производство на автобусни каросерии, а впоследствие – и на цели автобуси.

През 1949 г. фабриката е национализирана и обединена с авиационния производител Икарус, като приема неговото име. Скоро марката се превръща в централен производител на автобуси в социалистическия блок и ключов партньор в рамките на СИВ. Унгария е специализирана в производството на автобуси и става един от най-големите износители на такива машини в света.

През 50-те години моделите Ikarus 620 и Ikarus 630 увеличават международните продажби към Китай, Египет и страните от Източна Европа. През 1962 г. компанията е избрана за водещ производител на автобуси за целия СИВ. В Секешфехервар е открит нов завод, който значително увеличава капацитета.

През 1963 г. излиза съчлененият градски модел Ikarus 180, който става изключително популярен в СССР, България, ГДР и Румъния. Малко по-късно следва и единичният вариант Ikarus 556.

Важен момент в развитието е 1967 г., когато Икарус представя туристическия Ikarus 250. Автобусът печели международни награди и става база за цяло семейство унифицирани модели. На негова основа през 1971 г. са създадени градските Ikarus 260 и съчлененият Ikarus 280, които се превръщат в емблематични за градския транспорт в десетки държави.

През 1977 г. е разработен и американският вариант Ikarus 286, произвеждан в сътрудничество с „Crown“ и „Orion“.

Глобално присъствие и предизвикателства през 80-те години

В края на 70-те Икарус започва да доставя машинокомплекти за окончателно сглобяване в страни като Ирак, Ангола и Либия. За държави с тропически климат са разработени специализирани модели с агрегати от западни производители. Компанията изработва и каросерии за монтаж върху шасита на Renault и Mercedes, както и версии с десен волан за Мозамбик и Танзания.

През 80-те се появяват новите серии 300 и 400, включително модели с понижен под и задно разположен двигател – Ikarus 410, 415, 435. Разработени са и разнообразни туристически автобуси.

Въпреки иновациите, икономическата криза в социалистическия блок възпрепятства серийното производство на новите модели. Масовата продукция на остарялата серия 200 продължава до края на епохата.

След разпадането на социалистическите пазари фирмата се сблъсква с огромни дългове, особено от СССР. Производството намалява значително и се ограничава до малки серии за различни държави.

През 1999 г. компанията става част от френско-италиански холдинг. Икарус преминава към изработка на малки и средни автобуси – E13, E14, E15, E91, предпочитани в Унгария и Скандинавия.

На 11 декември 2007 г. от завода в Секешфехервар излизат последните три автобуса – символичният край на повече от вековна история.

Възраждане на марката

След няколко неуспешни опита за изкупуване на марката, през 2010 г. осемнадесет унгарски производителя придобиват правата върху Ikarus. Под новия бранд започва производство на модели като V134, V187, E127, E134, които носят духа на легендарния производител.

Легендарни автобуси – Икарус

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram  и Mastodon