Книгите, които предрекоха бъдещето.
Често авторите на художествена литература трябват да представят нов и неочакван свят пред читателите си. И да ги отведат на пътешествие там, където фантазията и реалността си дават среща.
Но, както се казва: “Във всяка лъжа има доза истина”
Понякога обаче и те едва ли са си представяли, че произведенията им може да се превърнат в една кошмарна реалност.
Днес ще ви отведем на пътешествие в чудният литературен свят. Където истината и измислицата се срещат, за да представят съвсем различно понятие за бъдещето.
Книгите
“Безполезност” (The Wreck of the Titan), автор: Морган Робъртсън
Историята разказва за преокеански лайнер, който потъва, удряйки се в айсберг. Да ви е познато това? Да, веднага ще направите връзка със злополучният пътнически параход “Титаник”. На 15.04.1912 година потъва, след сблъсък с айсберг.
Но, книгата на Морган Робъртсън излиза цели 14 години преди създаването на този кораб.
Въпреки това приликите между трагедията и историята на книгата му си приличат изненадващо една с друга. Веднага ще се намерят любители на конспирациите. Те ще кажат, че авторът може би е знаел, какво ще се случи с кораба.
Само седмица след трагедията, вестниците по целият свят, наричат събитието “удивително съвпадение”.
“Земята” (Earth), автор: Дейвид Брин
Само допреди 20 години, писателят Дейвид Брин описва сложен и измислен роман, наречен “Земята”. В него авторът прави прогнози за бъдещето на света, някои от които днес са реални, а други твърде мрачни.
В разказа си автора ни отвежда към 2038 година, когато ще се случи срив в японската атомна електроцентрала. Хората ще си общуват предимно с мейли, виртуалните пощенски кутии често ще бъдат затрупвани с нежелана поща (т.н. спам) от различни “доброжелатели”.
Дори жителите на Бангладеш ще станат жертва на промените на времето. Като някои части от страната ще бъдат засегнати от природни катаклизми и чести свлачища.
За съжаление книгата му се оказва поглед в бъдещето. Днес виждаме, как изменението на климата води до трайни и опасни промени в много части по света.
Невъзможността човечеството да спре използването на природен газ и полезни изкопаеми, влияе върху атмосферата. Повишава парниковите газове, а това води след себе си само катастрофални бедствия.
На финалната страница има бележка от автора. “Романа е художествена измислица и повишаването на морското равнище, описано в книгата за година 2040 г е силно преувеличено”. Но дали наистина Брин не се оказва пророк и ако е така, какво ни очаква занапред?
“Светът освободен” (The World Set Free), автор: Хърбърт Уелс
Пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 година, довеждат Япония до капитулация от Втората световна война. Американците казват за това събития, че “Атомната бомба над Хирошима донесе мир”.
Но един автор, през Първата световна война описва подобна верижна реакция. Той се казва Хърбърт Уелс и пише през 1914 година разказа си “Светът освободен”. Често с Жул Верн са наричани “бащите на фантастиката”.
Млад отявлен пацифист, обича биологията и да размишлява над етичните проблеми. В “Светът освободен” авторът разказва за ядрени оръжия. Основани на делене на атома и как бойните полета остават радиоактивни в продължение на десетилетия.
В много от разказите си се проявява като визионер. Въвеждайки някои научни концепции в своите произведения и изобразявайки технологията на бъдещето. Той понякога показва невероятно прозрение, преди времето му.
Например негови са идеите за четириизмерния свят. В романа си “Война на световете” разказва как в бойните действия се включват и познатите в последствие техники за водене на бой. Като пускане на отровен газ или използване на бойна авиация. Както и нови видове оръжия, които променят хода на битката.
В началото Уелс е оптимист за ролята на научния и технологичен прогрес като средство за подобряване живота на човешкото общество.
Оптимизмът му намалява, когато започва Първата световна война.
Именно новите оръжия, сеещи смърт след себе си, карат писателят да прозре: Технологиите могат да бъдат нож с две остриета, ако попаднат в неподходящи ръце. Това прави границата между човешкото щастие и унищожението и смъртта прекалено тънка.
За добро или зло, Уелс се обявява за визионер и революционер.
Въпреки, че е англичанин, католик и най-вече масон, той се обявява против християнската религия. Според него тя символизира Дявола и всички лоши пороци.
Възхищава се на Лев Троцки и болшевиките, които по това време излизат на политическата сцена след Октомврийското въстание през 1918 година. Но въпреки това, смята, че единствено англосаксонската цивилизация има ресурсите и възможностите да обедини всички религии под една обща власт. Той одобрява атеистичната политика в Съветския съюз.
“1984”, автор Джордж Оруел
Един от най-значимите и известни романи на XX век, които в днешните технологични времена, все повече започва да прилича на предзнаменование.
Негов автор е Джордж Оруел. Тази книга продължава да звучи актуална и до днес. И до днес се търси и чете от любители на книги или конспирации. Макар, че е написана през 1948 година, с цел изобличаване на тоталитаризма и повсеместния контрол от Големия брат. Днес през XXI в, продължаваме да се чувстваме така, сякаш всяка наша стъпка се следи от Някой.
Четивото разказва как светът е разделен на 3 отделни фракции, всяка от които воюва помежду си. А хората непрекъснато са под наблюдението и контрола на Него, Големият брат.
Хората нямат право на мнение. “Онзи” осъществява контрола върху езика, тялото, разбирането за живота и човешките взаимоотношения.
Днес може и да не живеем в тоталитарна система. Но наблюдението и намесата в живота на хората, ни кара понякога да я предпочитаме.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
