В Женева приключиха преговорите за глобален договор за ограничаване на пластмасовото замърсяване без конкретни резултати. Вниманието отново се насочи към познатия подход: „намали – използвай повторно – рециклирай“. Анализ на Асошиейтед прес показва, че усилията засега имат ограничен ефект.
Всяка година по света се произвеждат над 400 милиона тона нова пластмаса. Според ОИСР до 2040 г. количеството може да се увеличи с 70%, ако не се предприемат съществени мерки. Огромна част от пластмасата завършва на сметищата или в природата. Освен замърсяването, производството ѝ допринася за климатичните промени. През 2019 г. пластмасите са генерирали 3,4% от глобалните емисии на парникови газове (1,8 милиарда тона), сочат данни на ООН.
Бъдещето на опаковките: Водорасли и биоразградими пластмаси
Рециклирането остава проблематично. Само 6% от произведената пластмаса се рециклира. Причината е химичният състав на различните видове пластмаси, които не могат да се преработват заедно. Това изисква скъпо и времеемко сортиране, което често се извършва ръчно. Пластмасата е създадена така, че трудно се рециклира, поради различни цветове, полимери и между 16 000 и 17 000 химикала.
Защо усилията срещу пластмасовото замърсяване не са достатъчни
Дори на битово ниво разделното събиране е трудно. Твърда бутилка за перилен препарат и найлонова торбичка не могат да се преработят заедно. Новите разработки в материалознанието позволяват използване на повече рециклирана пластмаса и улесняват обработката на опаковките. Все пак комплексният подход изисква модернизация на съоръженията и обучение на потребителите.
Механичното рециклиране почти винаги изисква примесване с нова пластмаса, тъй като използваната е по-слаба. В процеса често се добавят химикали и се отделят микрочастици в околната среда. Експертите подчертават, че рециклирането само по себе си не решава проблема. Ограничаването на производството и потреблението остава ключово.
Повторната употреба предлага алтернатива. Контейнери за пълнене и устойчиви пликове могат да се мият и използват многократно, което удължава живота на продукта и намалява отпадъците. Все пак повторната употреба не е подходяща за всички категории, особено при храни и напитки заради риска от микропластмаси.
Редизайнът на пластмасовите опаковки е също важен. Той включва използване на единен материал вместо комбинации, отпечатване на етикети директно върху опаковката и опростяване на конструкциите за по-лесна преработка.
Разработват се и алтернативи от устойчиви или регенеративни материали, като водорасли. Все още тези решения са в начален етап и не са приложени широко.
Заключението е ясно: рециклирането, повторната употреба и редизайнът са стъпки напред, но единственият реален начин за ограничаване на замърсяването е намаляване на производството и потреблението на пластмаса. Все повече държави и екологични организации настояват именно за това, въпреки съпротивата на големите производители.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Глобалният проблем с пластмасата: Рециклиране, повторна употреба и намаляване
Защо усилията срещу пластмасовото замърсяване не са достатъчни
