Учени разработиха нов метод, който може да разкрие кой орган ще се разболее пръв до 15 години напред. Те успяха да изолират специфични протеини от плазмата – течната част на кръвта. Именно тези белтъци позволяват да се проследят процесите на стареене в различните органи.
Благодарение на този подход учените могат да установят кои органи започват да се износват по-бързо и кои ще развият проблеми в близките 10–15 години. Целта е да се създаде нова форма на превантивна медицина.
За да стане това възможно, е важно да се прави разлика между хронологична и биологична възраст. Хронологичната отразява броя години, които сме живели. Биологичната показва реалното състояние на клетките и тъканите. Двете невинаги съвпадат. Разликата зависи от начина на живот, генетиката и околната среда.
Изолираните белтъци играят ключова роля. Повишените им нива показват ускорено стареене в определени органи. Изследователите са открили 11 типа протеини, свързани с процесите на износване на сърцето, белите дробове, мозъка, бъбреците и други жизненоважни органи.
Чрез тях може да се изчисли скоростта на стареене и риска от сериозна повреда или дори смърт в рамките на 15 години. Когато белтъчните нива са завишени, рискът се увеличава с 50 до 80%.
Един от най-обещаващите инструменти за прогноза е епигенетиката. Тя изучава промени в активността на гените, които не променят самата ДНК. Може да се сравни със сценарий, в който думите са написани, но четящият решава кои да изговори и как.
ДНК часовник на човешкия орган
Най-известният епигенетичен „часовник“ е разработен от д-р Стив Хоруат. Той измерва биологичната възраст чрез нивата на метилиране на ДНК – химическа модификация, която се променя с остаряването. Проучвания, публикувани в Genome Biology, показват, че отклонения в метилирането на определени тъкани могат да разкрият ускорено стареене.
Например: ако метилирането на чернодробните клетки показва по-висока биологична възраст от реалната, рискът от чернодробни заболявания е повишен.
Изкуственият интелект също играе основна роля. Той обработва огромни обеми данни – от генетични профили и кръвни тестове до образна диагностика. Алгоритмите могат да откриват фини модели, невидими за човешкото око.
Така AI може да анализира хиляди изображения на сърца и да открие малки структурни промени, които предсказват бъдещи заболявания.
Този подход позволява създаването на персонализирани карти на стареене за всеки човек.
Друг ключов елемент в процеса са теломерите – защитни „капачки“ в краищата на хромозомите. При всяко делене на клетката те се скъсяват. Когато станат твърде къси, клетката спира да се дели и остарява или умира.
Персонализираната медицина, основана на индивидуалния профил на стареене, има потенциала да подобри значително качеството на живот и да удължи годините в добро здраве.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
