Преди двайсет и пет години Лорън Уайзбъргър, която мечтае да пише, започва работа като асистентка на главната редакторка на сп. „Вог“ Ана Уинтур. Годината е 1999 г. .Асистентите имат задачата да разнасят компютрите на най-прочутия моден редактор в света, известна и до днес като законодателка в модата.
Двайсет и пет години по-късно светът, описан в романа „Дяволът носи „Прада“, направил Уайбъргър звезда на литературния небосклон в полето на бестселърите, изглежда почти романтично.
Токсичната среда, довела до постоянен, денонощен стрес у начинаещата асистентка, се е променила до неузнаваемост. Списанията, и не само модните, днес са пометени от онлайн медиите.
А „високите и изумително изглеждащи хора“, работещи по страниците за мода, са заменени от много по-разнообразен тип инфлуенсъри в света на дигиталното.
Носталгията по миналото
Мюзикъла „Дяволът носи „Прада“ ще дебютира в театър „Доминиън“, Уест Енд, Лондон, на първи декември. Музиката е на Елтън Джон, а хореографията – на трикратния носител на награда „Тони“ Джери Мичъл.
В ролята на кошмарната Миранда Пристли – властна модна редакторка на фикционалното модно списание „Рънауей“, влиза самата Ванеса Уилямс. Уилямс е известна с участията си в сериали като „Грозната Бети“ (отново посветено на темата за токсичната среда на модните медии) и „Отчаяни съпруги“, но освен това има и множество награди в амплоато си на певица.
В ролята на Анди публиката ще може да види и чуе Джорджи Бъкланд. Бъкланд, подобно на героинята си, прави дебют на сцената в Уест Енд.
Негативните реакции
Уайзбъргър споделя, че е меко казано травмирана от реакциите, последвали публикуването на романа й. „Жени с власт, журналисти, които уважавах, се почувстваха засегнати“, казва тя пред „Гардиън“. Ана Уинтур все още не й говори.
„Целият този шум беше страхотен за книгата, но ако знаех какво ще стане, не бих я написала.“ Всъщност Уайзбъргър никога не е планирала подобен роман, докато е разнасяла кафе в редакцията на „Вог“.
Мюзикълът „Дух“ на гости на Варненска опера
След напускането си се записва в курс по творческо писане.
Но другите курсисти искат да пишат за „сериозни неща“ като проблеми с дрогата и разводи. Уайзбъргър прибягва до разнищване на проблемите и атмосферата в последната си постоянна работа от безпомощност: „Нямах какво да споделя, освен този откачен опит“.
За разлика от самата авторка, издателят на романа и читателите не се фокусират толкова върху емоциите, завладели една неумела асистентка в голяма компания.
А възприемат книгата като повдигане на завесата към „кухнята“ на модата и големите марки.
Днес историята на Уайзбъргър продължава да бъде интересна и вълнуваща. В крайна сметка „Дяволът носи „Прада“ разкрива истината за творческия процес в рамките на индустрията – защото, както казва главната редакторка на начинаещата си асистентка, пуловерът, който те изразява, е създаден с много любов за теб от хората в тази стая.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
