Историята на ФК Андерлехт

Днес Андерлехт може да не е сред най-силните отбори в Европа, но има едни по-различни и романтични футболни времена, когато тимът е хегемон в европейския футбол.  През втората половина на 70-те и началото на 80-те години на миналия век белгийският Андерлехт е сред най-силните отбори в Европа.

Но да започнем с…началото

През 1907 година неколцина любители на футбола се събират на по чашка кафе в местен клуб в Андерлех и основават под ръководството на Чарлз Рус Спортен клуб Андерлехт (Sporting Club Anderlechtois).

Той става и почетен президент на клуба. Първият официален мач е срещу Institut Saint-Georges, спечелен с 11–8.

Тогавашният стадин е разположен до гробище в Rue du serment/Eedstraat, в квартал Scheut, на около 800 метра от сегашния стадион.

През 1909 година вече са допуснати в официалния футбол и започват от третото ниво на провинциалния футбол и в края на сезона вече се класират на трето място в дивизията, изкачвайки се в следващото ниво на белгийското първенство.

През 1911 г. Тео Вербек, тогава нападател в клуба, става вторият председател на клуба на 23-годишна възраст. През 1913 г. Андерлехт достига националното ниво на футбола, печелейки промоция във второто ниво на футбола в Белгия.

Но Първата световна война прекратява футболните първенства в Европа.

Първият официален мениджър

През следващия сезон Силва Бребарт е назначен начело на отбора, ставайки първи мениджър на клуба, а Андерлехт завършва заедно с Лиежоа отново на трето място.

Този път обаче Кралската белгийска футболна асоциация реши да позволи на още два клуба да играят в първа дивизия, така, че първите три клуба получават промоция.

Слдват плейофи в два мача и в него с изправят FC Liégeois и SC Андерлехт. Първият мач завършва наравно 1:1, а на реванша SC Андерлехт печели с 1–0,  с решаващ гол на полузащитника Морис Версе.

Но началото е трудно и през август 1922 г. тимът е на 12-то място от общо 14 тима. Това налага смяна на мениджъра и досегашния Силва Бребарт е заменен от бившия мениджър на националния отбор на Белгия Чарлз Бъниан, старши.

Но за жалост, само десет дни след подписването на договора, Чарлз Бъниан умира и на негово място идва сина му Сирил Бъниан.

През сезон 1938-39 Андерлехт отново достига пето място в първа дивизия. След това шампионатът е спрян заради Втората световна война за два сезона.

Когато се подновява през 1941–42 г., тимът е шести в крайното класиране. Привличат нападателя Джеф Мерманс от K Tubantia FC за 125 000 белгийски франка, рекордна сума в Белгия по това време.

Наричан „Бомбардировача“, Мерманс отбелязва 38 гола в 34 мача и Андерлехт печели първата си титла в лигата през 1946–47, след като завършва втори през 1943–44 и трети през 1945–46 (първенството е отменено през 1945 г.).

Успехът им нараства през следващите години, тъй като печелят още шест титли между 1948–49 и 1955–56, печелейки три поредни титли.

През 1960 г. под ръководството на Пиер Синибалди, клубът печели пет поредни титли (от 1963-64 до 1967-68), което все още е рекорд в Белгия за един клуб.

През лятото на 1966 г Синибалди напуска и и е заменен от унгареца Андреас Береш, който през следващите два сезона отново прави тима шампион, но отпада от европейските турнири (загуби от Дукла Прага през 1966-67 и Спарта Прага през 1967-68)
<

В европейските турнири

В този период тимът от Брюксел печели два пъти Купата на носителите на национални купи (КНК), два пъти ликува със Суперкупата на Европа и веднъж – с Купата на УЕФА. Стига и до 1/2-финал в турнира за Купата на европейските шампиони.

Пламенните продукции от 70-те, в които холандците Роб Рензенбринк, Ари Хаан и Джони Дусбаба, както и белгийските национали Франки Веркаутерен, Франсоа Ван дер Елст, Уго Броос и Людо Кок, демонстрират впечатляваща класа, вдъхновяват дори българските поклонници на футбола.

През 1970 г. тимът достига полуфинали в Купата на междуградските панаири, която ще стане Купата на УЕФА две години по-късно. В полуфиналите отборът побеждава Интер Милано.

На финала, игран в два мача се изправя срещу английския гранд Арсенал. Първият мач е с победа за белгийците – 3:1, но в реваша като гости са победени с 3:0 на Хайбъри.

Европейски успех

През сезон 1974-75 тимът се красира трети в първенството на Белгия и получава право да играе в клубните турнири и по точно в КНК – Купата на носителите на купи за втори път през 1975-76.

Те лесно елиминират Рапид Букурещ, след това Борац Баня Лука от Югославия в първите два кръга.

Трудно побеждават в третия кръг носителя на купата на Уелс Рексам с обща резултат 2–1.

На полуфиналите се справят с източногерманския FSV Zwickau, преди да дойде финала срещу Уест Хем Юнайтед. На стадион Хейзел в Брюксел с 4–2 резултат Андерлехт вдига  първата си европейска титла.

Роб Ренсенбринк и Франсоа Ван Дер Елст се разписват по два пъти, а Лудо Коек, един от ключовите играчи на тима, е контузен.

Андерлехт също спечели Купата на Белгия срещу Лиерс (4–0). Въпреки много добрия сезон холандският мениджър Ханс Кроон е заменен от Реймонд Гьоталс.

Сезон 1977-1978 г е дори по-сладък за тима. Те елиминират действащия европейски шампион Хамбургер, отмайщайвайки си за загубения финал.

Финалът в Париж на „Парк де Пренс“ е срещу Аустрия Виена. Андерлехт спечели с 4-0, с два гола на Роб Ренсенбринк и два на Гилбърт Ван Бинст.

В началото на този сезон 1977–78 пристигат няколко нови играчи: холандците Нико де Бри и Джони Дусбаба и датчанинът Бени Нилсен. Франки Веркаутерен също става титуляр в първия отбор за втори пореден сезон.

В началото на сезон 1978-79, Андерлехт печели Суперкупата на Европа през 1978 г. срещу Ливърпул, печелейки първия мач с 3–1 у дома, след което губейки с 2–1 на Анфийлд Роуд.

В края на сезона мениджърът Реймънд Гьоталс е заменен от Урбайн Браемс, но сезонът е катастрофа.

С него Андерлехт губи в първия кръг на Купата на УЕФА срещу Дънди Юнайтед, на четвъртфиналите на Купата на Белгия срещу Стандарт Клуб Лижоа и в крайна сметка завършва на пето място в белгийската лига.

През XXI-ви век Андерлехт потвърди статута си на най-добрия клуб в Белгия, завършвайки само веднъж от първите два (трети през 2001–02) и спечелвайки пет титли между 2000–01 и 2009–10. През 2000–01 г. е най-успешната им европейска кампания достигайки четвъртфиналите в Шампионската лига.

(На основната снимка е съставът на предвождания от Раймон Гьоталс тим (в сини екипи), който разгромява на „Парк де Пренс“ в Париж Аустрия (Виена) с 4:0 във финала за КНК през 1978 година. По пътя до финала Андерлехт елиминира Локомотив (София), Хамбургер ШФ, Порто и Твенте (Енсхеде).

Клекнали (от ляво надясно): Франки Веркаутерен, Бени Нилсен, Франсоа Ван дер Елст, Лудо Кьок, Роб Рензенбринк
Прави: Ари Хаан, Жилбер Ван Бинст, Джони Дусбаба, Уго Броос, Нико Де Брее, Жан Тисен)

Историята на ФК Андерлехт

В европейските турнири