Вековното проклятие на Бела Гутман


Когато говорим за велики треньори, надали някой слага в списъка с велики имена, името на Бела Гутман. Да, онзи същият, на когото приписват т.н „Проклутие Гутман“. Но, ще стигнем и до там.

Нека започнем от самото начало. Той е роден на 27 януари 1899 г. в еврейското семейство на Авраам и Естер Гутман. С футболист баща, младежът също наследява таланта му и през 1919 година, едва 20-годишен, започна кариерата си в унгарския „МТК“.

Но, тогава надигащият се антисиметизъм прогонва момчето и той заминава в редиците на еврeйския отбор „Акоах“.

Между 1926 г. и 1930 г. заминава в САЩ,където играе за няколко американски отбора, преди да се завърне окончателно на Стария континент през 1930 година и да заиграе в Акоах.

Времената са трудни. Едва съвзела се от Първата световна война, Европа е заплашена от нова световна катастрофа.

„Мачът на смъртта“-отборът, който загуби живота си

Това е и последният път, когато Гутман ще стъпи на терена като футболист. Втората световна война е на ход, а евреите са преследвани от нацистите.

Така той стартира треньорската си кариера, водейки отбори от Австрия, Холандия, Унгария, Румъния, Италия, Кипър, Бразилия, Португалия, Уругвай, Швейцария и Гърция.

През сезон 1938-39 г той печели унгарското първенство и купата „Митропа“ с тима на Уйпещ.

Заловен от нацитския режим, той успява да избяга на път за концлагера. След края на войната Гутман за кратко поема отбора на Васас, след което става треньор на румънския Киоканул. Гладът след войната е толкова сериозен, че той иска да му изплащат заплатата в храна и зеленчуци.

След това отново се връща в Уйпещ, под претекст, че му се месят в работата на отбора и отново става шампион с маджарите.

Следващите години отново прекарва в странство, преди да се озове в Бразилия и да поеме местния гранд Сао Пауло. Там той има пълното доверие на ръководството и налага свой стил на игра.

Това е началото на игровата схема 4-2-4 с четирима защитници, двама полузащитници и четирима атакуващи футболисти – две крила и двама централни нападатели.

През 1958 година става треньор на „Порто“ в Португалия и още същата година ги прави шампиони.

Но, това приключение бързо му омръзва и следващата, 1959 година става треньор на вечния враг „Бенфика“.

Действа с твърда ръка и не дава никой да му се меси в работата. Веднага от първият отбор са отстранени над 20 футболисти. Вместо тях, започва да налага юношите, които да се обиграват.

Именно те стават гръбнака на отбора и през следващите две години –  1960 г. и 1961  подчиняват не кого да е, а испанските колоси „Барселона“ и „Реал“ (Мадрид).

Но, макар и талантлив, той е изключително избухлив и счита, че не трябва да се заседява дълго време на едно място, за да не свиква прекалено много с обстановката.

Датата е 2 май 1962, „Бенфика“ печели финала в Амстердам срещу „Реал“ (Мадрид), а доволният Гутман се явява при шефовете с настояване за бонус за спечеления трофей.

Те обаче не считат, че приносът му е толкова заслужен, а и поредния спортен успех за тима като цяло. На излизане Гутман казва: „Сто години Бенфика няма да спечели европейска купа!“.

Думите му се оказват пророчески. От 1962 година досега „Бенфика“ губи общо 8 европейски финала, 5 за Купата на Европейските шампиони (Шампионска лига) (1963, 1965, 1968, 1988, 1990) и 3 за Купата на УЕФА (Лига Европа) (1983, 2013, 2014).

И до днес феновете на Бенфика непрекъснато молят шефовете на клуба да намерят наследниците на Гутман, за да им платят премията и двете заплати.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.