Скитащият остров Сейбъл, чиито единствени обитатели са коне. Остров Сейбъл непрекъснато се движи в океанските води. Западният край на острова е под непрекъснатото действие на теченията и мощните вълни на Атлантическия океан. Постепенно ерозира и изчезва. Докато източният край се измива и удължава и по този начин островът непрекъснато се движи на изток. Отдалечавайки се от бреговете на Нова Скотия. Най-любопитното е, че в резултат на тези процеси, чиято същност остава загадка за учените, дължината на острова остава постоянна.
Островът се намира на около 110 мили (засега) изток-югоизток от канадския град Халифакс. Моряците са му дали името „Гробницата на Атлантика.“ От векове насам този малък остров носи своята мрачна слава сред мореплавателите и е обект на ужасяващи истории. Мрачната му тайнственост предизвиква интереса на учените. Неговата надморска височина е незначителна и остава постоянна във времето.
Тук има постоянни мъгли, лошо време и много коварни рифове. Единствено през юли месец като магия океанът около острова затихва. Тогава е достъпен за лодки, но само от северната му страна.
Подводните рифове също са уникални по „сейбълски“, това са единствените рифове в света, които приемат цвета на водата. И са практически незабележими.
Малко преди Втората световна война в района на Сейбъл се образували огромни водовъртежи. Те буквално изсмукали стотици тонове пясък от острова, в резултат на това на острова се образувала огромна яма. Пристигналата на Сейбъл експедиция открила останките на 8 кораба. И което е най-удивително под останките на шхуната „Света Луиза“ специалистите открили останките на древна римска галера. На няколко стотин мили от Канада?! Това вече граничело с научната фантастика.
Докато учените спорили какво прави римската галера там, дупката изчезнала под планини пясък довлечен от вълните. В края на 70-те се открива носа на един американски кораб изчезнал с целият си екипаж още през 19-ти век. И после пак се повторило същото, дебел пласт пясък го скрива.
Сейбъл се оказва наистина ненадминат в изненадите щом хората се опитат да надникнат в тайните му. Нееднократните опити за изкопни работи в средата на острова завършвала по един и същ начин. Изкопаната дупка се изпълвала с вода въпреки укрепителните работи и помпите. Откъде се взимала всичката тази вода в средата на острова? Учените трябвало да прибавят още една въпросителна към без това дългия списък с въпроси.
В средата на ХХ век в опит да обезопаси мястото от корабокрушения правителството на Канада, чиято собственост е острова изгражда метеорологична станция и монтира мощен радиофар. Приборите били обслужвани от 20-на души.
По-късно част от уредите били приведени в автоматичен режим. Това се наложило принудително. „Случайните “ инциденти станали много чести. Буквално на равни места с пясък служители си чупили краката, други се наранявали на железни останки от кораби „изникнали“ от пясъка.
Гробницата на Атлантика
Няколко души потънали в ненадейно отворили се пясъчни ями под краката им. По-късно дежурствата били преустановени и на острова останал само фарът, който предупреждава преминаващите кораби. „Внимание! Вие преминавате покрай остров Сейбъл наречен „Гробницата на Атлантика“!
От момента когато е преустановена работата на станцията не са регистрирани корабокрушения на острова. Сякаш острова не иска да привлича вниманието към себе си.
Една от най-забележителните особености на остров Сейбъл са неговите диви коне, галопиращи из дългата пясъчна ивица. Според наблюденията от 2016 година, тук живеят около 550 броя коне. Вероятно те се появили на острова през XIX век, когато били използвани от работниците в спасителната станция. Генетичният анализ показва, че стадото е уникално по вида си.
През 2008 г. конете са обявени за официална порода на Нова Скотия, а през 2011 г. остров Сейбъл е обявен за Национален парк със статут на резерват. Конете са оставени да живеят свободно без да бъдат обезпокоявани. Изобразени са на канадските марки и монети от 2005 г.
Какви тайни крие Сейбъл? Защо се движи на изток сякаш следва някаква предварително зададена цел? И въобще, откъде е „тръгнал“?
🖋️ Автор: Алис Бел
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
