Проклятието на съветската подводница К-19

За мнозина подводниците са резултат от развитието на технологиите през XX век. Историята им обаче започва много по-рано. Писмени сведения сочат, че подобни съдове съществуват още през XVI век.

Това е епохата на великите географски открития и откриването на Америка.

През 1773 г. е създаден първообразът на военната подводница.

Нейният създател е американският изобретател Дейвид Бушнел.

Макар тестът да е провален, подводницата остава в историята като първият плавателен съд с независимо управление. Тя използва витло за задвижване и демонстрира новаторска идея за времето си.

Първата световна война дава тласък на развитието на оръжейната индустрия и навлизането на нови бойни средства. Германската армия първа използва подводници като “U-15” и “U-19”.

Първата от тях потапя пътническия кораб „Лузитания“, на борда на който има евакуиращи се жени и деца. Това става причина САЩ да се включат във войната.

Курск, двадесет и четири години от трагедията

Подводницата-проклятие

Но, днес ще ви разкажем историята на друга подводница, на която и до днес се носи лоша слава. Става въпрос за съветската подводница “K-19”.

В годините на Студената война, ядрената надпревара за въоръжаване и надмощие между САЩ и Съветския съюз води до реални опасения за ядрена война.

Произведена през 1959 година, тя е част от съветския проект “658”, целящ изгрждането н първата съветска атомна подводница с ядрени балистични ракети.

Командването е възложено на капитан 1-ви ранг Николай Владимирович Затеев.

Но, още от началото на производството на ядрената подводница “К-19”, започват проблемите, което кара мнозина да я нарекат “прокълнатата подводница”.

Докато е в процес на изграждане се случват множество инциденти и смъртни случай.

Пробните тестове не минават без проблеми и се съобщават за сериозни дефекти, като дори гуменото покритие не отговаря на изисквнията за подобна подводница.

Но, фокусът на висшия военен състав е фокусирано върху това да не изостават от надпреварата за ядрено надмощие със САЩ.

През 1958 г избухва пожар в завода и загиват двама работници. За да бъде облицован с гумено покритие резервоара й се използва лепило, от чийто изпарения умират още шестима работници – всичките жени.

На 30 април 1961 г. подводницата най-накрая е въведена в експлоатация.

Дори  тържественото чупене на бутилка в подводницата, преди да бъде пусната на вода не минава по план – бутилката просто отскача от нея, без да се повреди.

Всичко това кара мнозина моряци да смятат, че около подводницата има някакво проклятие, но никое не смее да го изрече на глас пред висшето командване.

Проблемите продължават

Проблемите продължават и година по-късно. Вече е 1961 г. и подводницата К-19 е изпратена на учение в Северния Атлантик.

Охлаждащата система се поврежда поради сериозен теч в реактора. Температурата в централната част на реактора започва да се повишава опасно.

За капак, радиоантената, която трябва да свърже екипажа с висшето командване, също се поврежда. Екипажът остава без връзка с Москва.

Някои моряци се разболяват от лъчева болест. Капитан Затаев прекратява мисията на подводницата и се насочва на юг. Там патрулират и провеждат учение няколко подводници на НАТО.

Благодарение на късо-честотно радио той успява да потърси помощ от близките натовски подводници S-270 и S-159. Опасността от експлозия на борда е реална и може да бъде два пъти по-мощна от тази в Хирошима и Нагасаки, взети заедно.

Американски разрушител предлага помощта си. Капитан Затаев обаче отказва, защото ако се качи на борда, ще бъде смятан за предател в родината си и заплашен със смърт. Той разчита да намерят помощ от друга подводница.

За щастие се появява дизеловата S-270 и екипажът е евакуиран. Комисията, която установява причините за повредите, отчита некачествена заварка. Между две тръби в първи контур на реактора температурата се повишава непрекъснато, което води до огромна пукнатина.

След трагедията обаче в Чернобил, светът осъзнава колко пагубна може да е ядрената енергия при неправилно боравене с нея.

Това налага и поставянето вече на системи за аварийно охлаждане на ядрените реактори, независимо дали става въпрос за подводница или АЕЦ.

През 1990 година официално подводницата е извадена от експлоатация.

Но, не и преди това да се случат още няколко сериозни инцидента, в които загиват 15 моряци.

Проклятието на съветската подводница К-19

Проблемите продължават