Проклятието на съветската подводница К-19


За мнозина, подводниците са плод на развитието на съвременните технологии през XX в. Но, тяхната история датира от много по-рано. Според някой писмени сведения, може да открием препратки за подобни съдове още през XVI в.

Това са времена на велики географски открития и разбира се на откриването на цял един нов континент- Америка.

През 1773 година е създаден първообразът на военната подводница, който се доближава до съвременните такива.

Става въпрос за „Морската костенурка“ на американеца Дейвид Бушнел.

Макар, че теста е провал, тя остава в историята като първият подобен плавателен съд, който е с независимо управление използва витло за задвижване.

Първата световна война дава тласък на развитието на оръжейната индустрия и навлизането на нови и непознати до този момент бойни средства.

Германската армия първа към онзи момент използва подводници “U-15” и “U-19” . Именно първата потапя пътническия кораб “Лузитания”, на чийто борд се намират евакуиращи се жени и деца.

Това е и причината САЩ да влезнат във войната.

Но, днес ще ви разкажем историята на друга подводница, на която и до днес се носи лоша слава. Става въпрос за съветската подводница “K-19”.

В годините на Студената война, ядрената надпревара за въоръжаване и надмощие между САЩ и Съветския съюз води до реални опасения за ядрена война.

Произведена през 1959 година, тя е част от съветския проект “658”, целящ изгрждането н първата съветска атомна подводница с ядрени балистични ракети.

Командването е възложено на капитан 1-ви ранг Николай Владимирович Затеев.

Но, още от началото на производството на ядрената подводница “К-19”, започват проблемите, което кара мнозина да я нарекат “прокълнатата подводница”.

Докато е в процес на изграждане се случват множество инциденти и смъртни случай.

Пробните тестове не минават без проблеми и се съобщават за сериозни дефекти, като дори гуменото покритие не отговаря на изисквнията за подобна подводница.

Но, фокусът на висшия военен състав е фокусирано върху това да не изостават от надпреварата за ядрено надмощие със САЩ.

През 1958 г избухва пожар в завода и загиват двама работници. За да бъде облицован с гумено покритие резервоара й се използва лепило, от чийто изпарения умират още шестима работници – всичките жени.

На 30 април 1961 г. подводницата най-накрая е въведена в експлоатация.

Дори  тържественото чупене на бутилка в подводницата, преди да бъде пусната на вода не минава по план – бутилката просто отскача от нея, без да се повреди.

Всичко това кара мнозина моряци да смятат, че около подводницата има някакво проклятие, но никое не смее да го изрече на глас пред висшето командване.

Проблемите продължават и година по-късно. Вече е 1961 година и подводница К-19 е изпратена на учение в Северния Атлантик.

Охлаждащата система на подводницата се поврежда след сериозен теч в реактора и повишаване на температурата в централната му част.

За капак, радио антената, която трябва да ги свърже с висшето командване се поврежда и хората на борда нямат връзка с Москва.

отсек на подводницата

Някой моряци се разболяват от лъчева болест. Капитан Затаев преустановява мисията на подводницата и се насочват на юг, където патрулират и провеждат учение няколко подводници на НАТО.

Благодарение на късо-честотно радио той успява да потърси помощ от намиращите се в близост до тях натовски “S-270“ и “ S -159” подводници.

Защото има реалната опасност от експлозия на борда, която ще бъде два пъти по-мощна от тази в Хирошима и Нагакаси, взети заедно.

На сигнал за бедствие се отзовава и американски разрушител, който предлага помощта си.

Капитан Затаев обаче знае, че ако се озова на борда на американците ще бъде счетен за предател в родината си и разстрелян.

Той тактично отказва помощта и се надява през следващите часове да намерят помощ от друга подводница.

За щастие се появява дизеловата S-270, благодарение на която екипажа е евакуиран.

Комисията, която има за цел да установи причините за повредите, отчита, че причината е в некачествената заварка.

Точно между две тръби в първи контур на реактора, температурата там се е повишава непрекъснато, което води до появата на огромна пукнатина.

След трагедията обаче в Чернобил, светът осъзнава колко пагубна може да е ядрената енергия при неправилно боравене с нея.

Това налага и поставянето вече на системи за аварийно охлаждане на ядрените реактори, независимо дали става въпрос за подводница или АЕЦ.

През 1990 година официално подводницата е извадена от експлоатация.

Но, не и преди това да се случат още няколко сериозни инцидента, в които загиват 15 моряци.


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.