Мария Монтесори (1870-1952г) е италиански лекар и учител. Тя е първата дипломирана лекарка в Италия. През целият си живот Монтесори се образова и образова другите. Животът си фокосира върху възпитанието и методите за отглеждане на „перфектното дете“.
Тя създава възпитателен метод, който е основан главно върху развитие на усещанията на детето. Чрез този метод то укрепва своето зараждащо се АЗ.
В началото на кариерата си, Мария Монтесори работи в университетска клиника. Там се грижи за деца с увреждания, който са изоставени на произвола на съдбата.
Именно там, Монтесори стига до идеите, които поставят начало на нейната педагогическа система.
През 1907г., създава първият „Дом на детето“.
Той е оборудва така, че да е уютен и удобен за деца от всяка възраст. Грижата и възпитанието за децата са изградени изцяло на принципите създадени от нея.
Тези принципи са за изграждане на пълноценна личност, не само в интелектуално и морално отношение, но и физически.
Произвежда и прилага първите комплекти от сензорни, математически и лингвистични материали. Изисква от служителите си да се отнаст към децата с любов и уважение. Монтесори наблюдава децата, техните реакции, удоволствие и умение за концентрация.
Книгата
Тези наблюдения са в основата на книгата „Методът на научната педагогика, приложена за образованието на малки деца в дома на детето“.
Книгата бързо става популярна в Европа и САЩ. Последователи на тези идеи са Александър Бел (изобретател на телефона) и дъщерята на Толстой. Те разпространяват учението на Монтесори в Русия и САЩ.
Мария Монтесори счита себе си за гражданин на света и живее в Холандия, САЩ, Испания.
В Индия, обаче тя разбира, че хората само в тази страна са духовно подготвени за нейните методи. Именно в Индия тя изгражда следващата методика за деца от 6 до 12 години.
В последната си работа „Примамливостта на детето“, Монтесори създава посока в педагогиката. В тази книга тя доказва, че децата виждат света по различен начин и не трябва да ги учим на матрица.
Методите и възгледите на Монтесори, обаче имат и своите критици.
Прекаленият методизъм при употреба на материали среща несъгласие. За Монтесори „перфектното дете е от перфектна раса“, а тази раса за нея е бялата раса.Тези нейни нагласи са искрен расизъм.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Перфектното дете – целта в живота на Монтесори
2 comments
Vateva
март 20, 2024 at 12:33 pm
Интересна статия, обаче винаги съм се чудила…Как е изоставила собственото си дете и в същото време за чуждите се е грижила и възпитавала? Дали е било успокояване на съвестта?
Valentina
март 22, 2024 at 1:50 pm
Тя е била много свободолюбива натура. Живала е във Италия, във времена, когато жената е била длъжна да боде домакиня и майка. Когато разбира, че чака дете, тя отказва да се омъжи за бащата на детете, защото това щяло да я ограничи да учи и възможността й да пътува. Затова след като родила сина си се наложило да го остави за отглеждане при роднини на село. Чак, когато детето навъшва седем години, тя го взема при себе си и от този момент те са неразделни. Сина ю е най-голямата опора, той е неин помощник, последовател, разпространител и след смъртта й продължава нейното дело.
И още нещо – тя започва да се грижи за чужди деца, доста преди да има свое. Докато е била студент в медицинския университ (първата жена студент в Италия), за да се издържа е работила в нещо като клиника-приют камо факултета им. Там всъщност тя вижда деца с умствени заболявания, които били оставени без никаква грижа за състоянието им. Тя ги наблюдава, занимава се с тях, стимулира тяхното умствено развитие и иоще там вижда добри резултати, които я вдъхновяват за бъдещата й кариера.