Малко са писателите, които имат талант и оставят своя траен отпечатък върху световната литература. А, още по-малко са тези, които имат таланта да се задържат на литературния небосклон след множество скандали.
Сякаш всичко това се отнася за най-странния, но и талантлив писател сред множеството еднообразни писатели – Ърнест Хемингуей.
Ранни години
Расте в семейство на военни, заедно с още 4 сестри и един по-малък брат, където родителите му са отражение на двете крайности.
Противно на очакванията в едно семейство, баща му е този, който му обръща повече внимание и му помага.
От него се научава да цени природата и да обръща внимание на малките неща в живота. През останалото време е тормозен от деспотичната си майка, която до 4- годишна възраст го облича като момиче и в по-късните си години, Хемингуей признава, че я мрази и ненавижда.
Въпреки това, тя настоява да се научи да свири на виолончело, което по-късно му помага да формира творческите си текстове.
През 1917 година започва работа в местния вестник Канзас Сити като репортер.
Но, тогава започва Първата Световна война и писателят е отхвърлен от армията, заради лошо зрение.
Въпреки това започва работа като шофьор на линейка, но е ранен в крака от миномет и получава медал за храброст от италианското правителство.
Докато се лекува в болницата се запознава с медицинската сестра Агнес Кировски, но любовта им е кратка. Именно бурната им любов е причина да напише шедьовъра си „Сбогом на оръжията“.
Между 1920 и 1924 година животът му минава между Париж, Италия и Торонто.
Лекари и ФБР убиваха постепенно Хемингуей
През 1925 година се запознава със Скот За да се възстанови мозъкът от шума е необходимо нещо просто – ТИШИНА. Тишината автоматично освобождава успокоителните функции на организма, поставя в покой мозъчната дейност, подобрява процесите в организма и успокоява съня., който по това време издава романа „Великият Гетсби“. Отношенията им, според Хемингуей са изградени на „връждебнос и възхищение“, но след като прочита романа на Фицджаралд, Хемингуей решава, че сладващата му творба ще бъде роман. Така се ражда „Безкраен празник“, в който Скот Фицжералд е описан в неблагоприятна светлина.
През 1930 година пише две от великите си произведения „Смърт след пладне“ и „Зелените хълмове на Африка“.
През 1937 година по време на гражданската война, застава на страната на законно избраното правителство, а по това време е кореспондент в Мадрид, където среща третата си жена Карта Гелхорн.
Оттегляне от литературната сцена
През 1940 година издава поредния си роман „Отвъд реката, сред дърветата“, но произведението е прието зле от публиката. Това огорчава писателя и той се оттегля временно от литературната сцена, като търси вдъхновение в Куба.
Там Хемингуей започва отглеждането на пухкавите писани. Те са същите чудаци като него. Благодарение на странностите на природата, котките са полидактилни, т.е имат по 6 пръста на предните лапички. Днес имението му е превърнато в музея за котета, като и досега те пълновластните господари на имението.
Непотопяемият Сам – Черно-бялата котка
През 1952 година писателят се завръща победоносно с романа си „Старецът и морето“. Прототипът на героя е реална личност и се казва Грегорио Фуентес, който умира на 104 годишна възраст през 2002 година.
Пред 1954 година получава Нобелова награда за литература.
Но, колкото е талантлив, толкова са големи проблемите му с алкохола. Постепенно алкохолизмът му се отразява на черния дроб и той се разболява от цироза.
Старецът край морето на живота, който от цялата си сърце обича живота, се самоубива с ловната си пушка на 02.07.1961 година.
Но, произведенията му остават вечни и ни напомнят за странния и ексцентричен писател, който сега гледа някъде там от небето и вдига чаша за наздравица за Живота.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
Оттегляне от литературната сцена
Ърнест Хемингуей, който обичаше живота
