Медът е едно от най-полезните и сладки вещества, които човекът познава и използва от хилядолетие. Има разнообразни видове мед като повечето от тях са произведени от медоносните пчели от рода Apis.
Използването и производството на мед има дълга хилядолетна история, като части от нея са изобразени в открита наскоро пещера във Валенсия, Испания, по чиито стени има нарисувани различни пещерни изображения датиращи на повече от 8000 години изобразяващи хора хранещи се с мед.
Синият пчелен мед със спиролина
Непал е държава без излаз разположена в южна Азия, между автономния район Тибет, за които от години има спорове между Китай и Индия. От 2008 г. монархията е премахната. На територията на Непал се намират 8 от 10-те най-високи върха в света, в т.ч Еверест, най-високия връх в света, на границата с Тибет и Лумбини считан за родния град на Буда.
Всяка година все повече непалци напускат родните си места, за да работят в чужбина, а добивът на мед е начин за селяните от племето Гурунг да поддържат връзка с предците си.
Местното население почита един особен вид мед. Той не се произвежда от какви да е пчели и не е просто “МЕД”. Той се боготвори от местните, дотолкова, че рискуват да бъдат нажилени от пчели и трябва да прекосят пресечени местности и да вървят като ловки въжеиграчи върху въжена стълба, разпъната между скали на над 100 м надморска височина.
Може да бъде открит само в източната част на страната. Племето Гурунг от векове поддържа традицията жива като я предава в семейството.
Самият мед има халюциногенни свойства благодарение на нектара и се произвежда от пчели от рода “Apis laboriosa”, които са най-големите на територията на Хималайте. За да се предпазят от нажилване, местните селяни използват ароматна трева.
Свойствата на меда са документирани през 401 г. пр.н.е , от гръцки войници пътуващи през териториите на съвременна Турция, които се сбъскват с ефектите му след като го опитват. Отнема почти два дни да се стигне от Канманду до село Тало Чипла в подножието на Хималайте в Анапурна.
Там хората използват този мед като средство за облекчаване на ставни болки, като подсладител и дори в малки дози може да причини съвсем лек дискомфорт.
Но, при превишаване на дозата може да доведе до халюцинации, диария и повръщане за повече от 24 часа.
В наши дни малко се говори за изчезването на пчелите и как тези малки създания оказват влияние върху околната среда.
Информацията за сегашните популации на тези пчели са недостъчни, но силно противоречат на данните предоставяни от правителството.
Хората в Тало Чипла казват, че популациите на техните пчели нараства, въпреки изнесените правителствени данни , благодарение на което селяните успяват два пъти в годината да съберат от скъпоценния мед – веднъж в края на есента и веднъж в края на пролетта.
Традицията на Гурунт играе важна роля в културната идентичност на хората от този регион.
Националното цвете на Непал е рододендронът и неговия прашец, който се събира от гигантските пчели съдържа съединението сивканотоксин, който придава на меда тези наркотични свойства. То е изобразено на герба на страната.
Наричат го още “луд мед”. През пролетта розовите цветя украсяват високите места на хълмовете и медоносните пчели го събират.
Няма начин да бъде контролирано количеството прашец от рододендрон, който се събира от пчелите, така че това колко е силен медът зависи главно от сезона. И все пак когато дойде пролетта и есента, събирането на реколтата продължава както е било през вековете. На Гурунг събирането на меда изглежда също толкова важен за предаването на традицията както и самият мед.
Повечето селяни идват от семейства, които са се занимавали от поколение със земеделие, но в днешно време повечето хора в Тало Чипла поддържат електропровода, инсталиран наблизо.
Старейшината на селото Бай Бахадур Гурунг (повечето селяни от региона носят фамилията Гурунг) смята, че само смелите и безстрашните, които контролират страховете си могат да бъдат много добри ловци на мед.
Смята се, че събирането на мед печели уважението на хората. Според него вече са останали в историята старите и добри ловци на мед, но местните вярват, че следващото поколение ще продължи традицията, защото старите може да имат опит, но младите имат кураж.
Процедурата по събиране на мед е следната. Ловците използват огромна бамбукова стълба и я подпират на дървото. След това палят огън от прясно нарязан дървен материал и зелени листа, като димът от огънят изпълва кошера и прогонва пчелите.
Самите ловци са разпределени на екипи.
Единият екип от двама или трима души се спуска по стълбите, докато останалите с помощта на въже приплъзват дървена кошница, облицована с пластмаса и я поставят под кошера. Докато махат кошера от скалата, очукват питите с мед и ги поставят в кошницата.
Както всяка друга работа и тази крие опасност.
Случвали са се и нещастни случай по време на събирането на мед. Според Яочо Гурунг, който е един от старейшините в селото, преди 30 години огънят някак си обхванал стълбата на която имало няколко ловци и един от ловците загинал в скалите на реката течаща под него.
Някой ловци се страхуват да слязат по стълбите, но щом видят кошерите и се изпълват с кураж и стават безстрашни.
Имайки предвид свойствата си, той е известен по цял свят и започнал отскоро да се изнася в цяла Североизточна Азия.
За него има голям пазар и е силно търсен от купувачи от Китай, Япония, Южна Корея и Северна Корея, където се смята, че медът е силен афродизиак и помага при сексуални смущения.
Може да бъде намерен и на черния пазар.
Тъй като събирането на мед през този сезон е в края си, някои селяни, се опасяват, че подобно на намаляващите популации на пчелите в световен мащаб, набиращата сила на модернизацията и глобализацията би могла да застраши традициите на ловците на мед в Гурун. Суреш Гурунг, който на 19 години и е най-младият ловец на селото, не смята така.
Според него онези, които са предани на традициите, ще останат и занапред верни на културата на клана Гурунг. Само така тяхната традиция може да бъде опазена.
