Стожерът „Боженишки Урвич“

Боженишки Урвич е средновековно каменно укрепление изградено на северния склон на Лакавишкия рид на 750 м надморска височина, на три километра южно от село Боженица и на двадесет километра от Ботевград.

Тайните на тази стара крепост започват да оживяват през 1918г., когато в корените на паднало след буря вековно дърво е открит средновековен скален надпис на Севаст Огнян.

Откривател е боженишкият козар Недялко Уменковски, а пръв разчита и тълкува Боженишкия надпис академик Петър Мутафчиев.

Мистериите на Странджа

Той отбелязва, че писалия надписа: „не се е погрижил да измери предварително плоскостта, върху която ще работи.

Писачът започнал с едри букви, но виждайки, че мястото, с което разполага, не ще му бъде достатъчно, намалявал величината на буквите и увеличавал, където това е възможно, дължината на редовете…“.
Разчетения надпис от акад. Мутафчиев изглежда така:

„	Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.

През 1971г. стартират първите разкопки от експедиция наречена „Севаст Огнян“. Тя е осъществена под ръководството на Павел Дишев.

Първите открити предмети са керамика и ранновизантийски монети от Юстин(518 – 527) и Юстиниан I(527 – 565), които сочат, че верояртно през този период е строена крепостта.

Осем години са нужни на целия екип, за да разкрие напълно крепостта, след което усилията са насочени към консервация и реставрация на разкритата архитектура.

Край портата са открити много ценни находки на съкровище от 1327 сребърни грошове и полугрошове с лика на цар Иван Александър, но премаркирани с името на наследника му цар Иван Шишман.

Според археолозите монетите от това съкровище са орязани по краищата с цел спестяване на ценен метал, което сочи за инфлационен натиск върху българското монетосечене в периода и напрягане на финансите на държавата във връзка с военните действия в този период.

Югозападната ъглова кула поддържа наблюдателна връзка с околните укрепления Паница Кале, Вълчиград и Бодиловград.

Кулата разполага с таен изход с дължина 7.40 m и скривалище за осем души, които вече са запълнени с пръст. В североизточната част са открити кула, скално жилище и скална черква с разрушена скална икона на Свети Георги Победоносец.

Открит е и некропол с 48 гроба и манастриски комплекс под крепостта.

Намерените до крепостните стени стотици върхове на стрели и копия, каменни бойни топки и скелети на бойци потвърждават преданието за боя на севаст Огнян с османците през 1395 г.

Според Павел Дишев гробното място на Севаст Огнян се намира на скалния масив пред разкрития Войводов камък, главният наблюдателен пункт на крепостта.