Най-голямото находище на кехлибар се намира на брега на Балтийско море. С право кехлибарът се счита за главния символ на Калининград. Именно тук е концентриран над 90% от световния му резерв. Балтийският кехлибар е известен със своето най-високо качество, кристална чистота и ефективност.
Кехлибарът гори добре, отделяйки приятен аромат. На немски се нарича „бернщайн“ означаващ „горящ камък“. Кехлибарената смола мумифицира попадналите в нея живи организми, наречени фосили.
В него мога да се видят обитатели на епохи, отдавна изтрити от лицето на земята. Съвсем наскоро в парче от бирмански кехлибар беше открито пиле.
Анализът на камъка доведе до заключение, че пилето е на 99 милиона години.
Методите за извличане на кехлибар по различно време, са различни: той се събира по крайбрежието след бури, добиван е от дъното на морето от водолази, добивал се е в мини и кариери.
Всички тези методи се използват и днес.
Цветът на кехлибара е не само жълт, бял, оранжев, червен, а може да бъде син и зелен.
Има повече от 300 разцветки на кехлибар. Синият кехлибар се среща само в три държави – Мексико, Никарагуа и Доминиканската република.
Тропическият кехлибар може да бъде и фосфорен, така че направените от него орнаменти стават още по-оригинални.
Най-известният вид кехлибар е сукцинитът. Хеданитът е с жълто-восъчен цвят. Непрозрачен кафяв е глиситът. Бокеритът е тъмно-кафяв, непрозрачен. Стестенитът е черен кехлибар.
Каамък използван за стопер за врата, оценен за един милион евро
Хората започват да използват кехлибар за направа на бижута от десет хилядолетия преди Христа.
Древните египтяни често са използвали кехлибара.
Балтийски кехлибар е намерен в египетски гробници. Кехлибар украсява короната на египетския фараон Тутанкамон. За мумифицирането на фараоните също е исползван кехлибар.
Най-голямото и най-известно творение от кехлибар е Кехлибарената стая, направена през 1709 г. и подарена на Петър Велики от пруския крал, използвана за резиденция на руските монарси.
