Драконът в митологията и фолклора
„Драконът“ е едно от най-известните същества в „древната митология“ и присъства във фолклора на множество култури по целия свят.
Докато в „западната традиция“ драконът често се смята за символ на „злото“, в „азиатската култура“ той е почитан не само заради „силата“ и „богатството“ си, но и заради властта над „водата“, „дъждовете“ и „наводненията“.
В различните култури този „митичен звяр“ носи различни имена – „Змей“, „Дракон“ или техните производни.
Древните гърци му дали името „голяма змия“ и го описвали като „змия с глава на овен“.
В „българската народна митология“ мъжките дракони се считат за „защитници на културите“, докато женските често разрушават плодовете на мъжкия труд.
В „Западна Европа“ и части от „славянския свят“, включително „Русия“ и „Украйна“, съществото се нарича „Змей Горянин“ – триглав звяр, който бълва „огън“ и често предизвиква „бедствия“.
В „Сърбия“ и „Източна Азия“ драконът се свързва с „късмет“ и „благоденствие“. Често го описват като чудовище с „рога на овен“ и „змиевидно тяло“, съчетаващо „сила“ и „мистерия“.
Легенда за дракона
Легенда разказва, че „драконите“ от древни времена защитават селяните, като предпазват „реколтата“ им от зло същество на име „Ала“ или „Аджала“, което донася със себе си „бури“, „гръмотевици“ и унищожава реколтата.
Различните култури свикнали да обясняват „природните явления“ чрез тези „митични същества“, които получават различни имена и се наслагват в съзнанието на поколенията.
В „Китай“ драконът бил уважаван заради „мощта“ си и способността да предизвиква „дъжд“, който поддържа „културите“. „Императорът“ имал право да носи дрехи с изобразен „дракон“ – символ на „силата“.
Шумерските царе наричали себе си „ушамгал“. Това било огромно същество с „лапи на лъв“, дълги „нокти“ и „опашка на лъв“. Често било изобразявано върху „пергаментови свитъци“ и наричано „ūmu nā’iru“ – „ревящият лъв, господар на времето“, свързвано с бог „Ишкур“.
В „акадския период“ драконът получил името „mušḫuššu“ – „бясната змия“. Хората вярвали, че служи на боговете „Ниназу“ и „Тишпак“.
В „суфизма“ драконът символизира „похот“ и „алчност“, които трябва да се „обезглавят“, за да се преодолеят „изкушенията“.
Драконите в литературата и културата
В „персийската епопея“ „Шахнаме“ геройят „Рустам“ трябва да убие „дракон“ дълъг 80 метра. В тези и други поеми „Рустам“ побеждава „дракони“ и възтържествува „правдата“.
Древният бог „Кецалкоатъл“ (или „Кукулкан“) също е изобразяван като „дракон“.
Драконите са не само „мощни“ и „гневни“, но и „мъдри“ същества, способни да приемат различни форми, включително „човешки“.
Понякога „драконите“ изоставят задълженията си и „надвиват девойките“, водейки до унищожаване на „реколтата“ от „Аджала“. Според „поверията“ селяните се събирали и прогонвали „змея“.
Сръбската приказка и историческият контекст
В „Сърбия“ тази слабост е в основата на народната приказка „Царина Милица и Змей от Ястребац“.
Историята разказва за „Царина Милица“, съпруга на „цар Лазар“, която била посещавана от „дракон“ в продължение на години. Съществото се страхувало единствено от „Деспот Вома“. След намесата на царя, „деспотът“ убил „зверя“ и царството било спасено.

С разпространението на „османските нашествия“ митовете за „Вук“ и „драконите“ се разпространяват сред „християнските народи“.
Сред историческите фигури, свързани с митологията, са „Стефан Лазаревич“, „Стоян Чупич“ и „Ваза Чарапич“. Те участвали в „Първо сръбско въстание“ в началото на XIX век.
Драконов туризъм днес

Днес в „Сърбия“ се развива „драконов туризъм“. „Драконовата пътека“ започва от „Фрушка гора“, преминава през „Белград“ и завършва при „крепостта Марково кале“.
Фолклорното наследство се предавало устно и днес влияе върху „приказки“, „филми“ и популярната „култура“.
Колкото и „фантастично“ да звучи, „драконите“ остават обект на „интерес“ и „вдъхновение“ за поколенията.
Е, готови ли сте за поредната драконова история? Започваме …… живял някъде, някога, в едно далеееечно царство един храбър момък…….. а краят е такъв, какъвто вие уважаеми читатели решите…… Вярвам, че ще бъде интересен…….
- mušḫuššu
- Аджала
- Ала
- български фолклор
- воден дракон
- дракон
- дракон в изкуството
- драконова пътека
- драконови истории
- древни култури
- древни митове
- Западна Европа
- защита на реколта
- змей
- Змей Горянин
- Източна Азия
- Кецалкоатъл
- Китайски дракон
- легенди за дракони
- магическо същество
- магия на дракона
- мистичен звяр
- митични същества
- митология
- народни предания
- народни приказки
- огнен дракон
- Рустам
- символ на сила
- сръбски дракон
- фолклор
- фолклорни легенди
- фолклорно наследство
- Шахнаме
- шумерски дракон







