„Легенди за Змея – неразказани фолклорни приказки“


Драконът е едно от най-известните същества в древната митология и неслучайно присъства във фолклора на множество култури.

Докато на Запад го смятат за символ на злото, то в Азия е почитан не само като символ на силата и богатството, но и заради властта си над водата, дъждовете и наводненията.

В източния и западния фолклор този звяр има различни имена – Змей, Дракон или неговите производни.

Древните гърци му дали името “голяма змия” и го описват като змия с глава на овен.

В България се счита, че мъжките дракони за защитници на културите, докато женските имат навика да унищожават плодовете на мъжкия труд.

В Западна Европа и части от славянския свят, в т.ч Русия и Украйна това същество е наричано Змей Горянин, който има три глави, бълващи огън и правят само пакости.

Но в Сърбия и Източна Азия считат, че дракона носи късмет. Често различни източници го представят като чудовище, което има рога на овен и змиевидно тяло.

Легенда разказва, че Драконите от древни времена защитават селяните, като предпазват реколкатата им от зло същество на име Ала или Аджала, което донася със себе си бури, гръмотевиците и унищожава реколтата.

Различните култури свикнали да си обясняват нормалните природни явления с тези митични същества, на които давали различни имена и постепенно те се наслагвали в съзнанието на следващите поколения.

Китайците уважавали дракона заради неговата мощ и защото спомагал за появята на дъжда, които да поддържа културите в страната, а понеже императора бил наместник на Бога на земята, само той имал право да носи дрехи с изобразен дракон, като върховен символ на силата.

Шумерските царе често наричали себе си ушамгал. Това било огромно същество с лапи на лъв, дълги нокти и задни крака и опашка на лъв. Често било изобразявано върху различни пергаментови свитъци с разтворена паст. Наричали това същество “(ūmu) nā’iru” или в превод “ревящият лъв, който е господар на времето” и често е свързван с бог Ишкур.

По-късно в акадския период това същество получило името “mušḫuššu” или бясната змия. Хората вярвали, че това същество служи на бога на подземния свят Ниназу, а по-късно и на бога на гръмотевиците и бурите Тишпак.

В ислямската религия суфизъм, вярващите гледат на  дракона като символ на похотта и алчността, който трябва да бъде обезглавен, като единствен начин да се справят мюсюлманите с изкушенията в живота.

В персийската епопея “Шахнаме” от Фирдоуси иранския герой Рустам трябва да убие дракон дълъг цели 80 метра. В тези и други поеми Рустам е националния герой, които при различни ситуации побеждава дори и най-свирепите дракони и спомага да възтържествува правдата.

Дори богът на древните май – Кецалкоатъл, (известен още като Кукулкан) е изобразяван като дракон.

Но наред с мощта и гнева си,, тези създания са благословени и с огромна мъдрост, като могат да приемат различни форми, в т.ч и  човешки.

Но понякога драконите имат навика да изоставят задълженията си и да задяват девойките, което често води до унищожаване на реколтата от Аджала.

Според поверията и обичаите щом това се случвало,  селяните се събирали и прогонвали змея, заради неговата похотливост.

Именно тази негова слабост била в  основата на сръбската народна приказка „Царина Милица и Змей от Ястребац“.

Историята разказва за Царина Милица, съпруга на легендарния сръбски владетел от XIV в Лазар, която всяка вечер в продължение на няколко години била посещавана от дракон. Съществото дотолкова вярвало, че е над хората, че веднъж запитано от цар Лазар, дали има наистина от кой да се страхува, той признал, че единствено се страхува от Деспот Вома. Царят веднага изпратил пратеници да доведат деспода, които убил звяра и завинаги отървал царството от този проблем.

Счита се, че първообраза на Вома е Вук Бранковиц, който е живял през втората половина на XV в и се считал за потомък на дракони.

С нарастването на османските нашествия, все по-често се разпространявали митовете за Вук  и драконите сред християнските народи, като по този начин владетелите се опитвали да запазят силата на духа на сънародниците си, но и да успеят донякъде да закрепят властта си и да избегнат бунтовете.

Неслучайно мнозина историци споделят, че османците необезпокоявани поетапно завладели Балканите, докато владетелите били заети с междувътрешните си борби и не можели да видят опасността, която била надвиснала над тях. А когато осъзнали грешката си, било вече твърде късно.

Междувременно някой владетели били доволни от това да са васали на султана, но имало и такива, които яростно се противопоставяли на пришълците и опитите им за намеса във вътрешните дела на подопечните им държави.

Сред тях са синът на цар Лазар – Стефан Лазаревич, Стоян Чупич  и Ваза Чарапич, като последните двама имали важно място в историята като основните фигури в зародилото си Първо сръбско въстание в началото на XIX в.

Днес в Сърбия успешно се развива “драконовия” туризъм, като част от тази митология е т.н “Драконова пътека” за туристите, чийто маршрут започва от Фрушка гора на север, която е наричана още и „Войводинска Света гора“.

Заради множеството разположени там манастири, продължава през столицата Белград и свършва при  крепостта “Марково кале” разположена в южната част на страната.

Все пак не бива да забравяме, че преди появата на писмеността, хората са предавали устно фолклорното си наследство, благодарение на по-учените хора сред обществото, така, че не бива да се изненадваме от близките по произход приказки, както и от почти идентичното описание на този мистичен звяр.

Колкото  и фантастично да звучи, може би тези легендарни зверове наистина са съществували под една или друга форма и каквото и да е логичното и научно обяснение, днес те си остават любима тема на множество филми и приказки.

Е, готови ли сте за поредната драконова история? Започваме …… живял някъде, някога, в едно далеееечно царство един храбър момък…….. а краят е такъв, какъвто вие уважаеми читатели решите…… Вярвам, че ще бъде интересен…….


Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


За нас


Ние сме млад новинарски сайт и се стараем да предложим на нашите читатели подбрано качествено, интересно и любопитно съдържание, което да събуди интереса към знанието и смислените неща от деня, страната и света.


КОНТАКТИ

ОБЩИ УСЛОВИЯ


Бюлетин



    Нашият уебсайт използват бисквитки за по-добро сервиране на съдържание. Приемайки нашите общи условия, вие се съгласявате с тях.