Аз не съм политик. Не съм анализатор, не съм експерт по стратегии и не държа микрофон в ръка. Аз съм човек от народа — като теб, като всички, които чакат с години нещо да се промени. Гледам, слушам и преживявам всичко това по един начин: истински.
Снощи стоях пред телевизора и ми беше болно. Болно, защото видях как мирният гняв на хората се превърна в сцена на нечий интерес. Болно, защото пак ни взеха за наивни. Болно, защото разпознах онзи стар, до болка познат сценарий: народът излиза с надежда, а някой друг използва надеждата му като инструмент.
Не защитавам партии и не прокарвам каузи. Не се подреждам в ничий лагер. Аз съм от онези, дето още помнят 10 ноември, дето слушаха обещания, гледаха как едни и същи се въртят във властта, как белите лястовици ги смачкват системно.
