Една стара мелодия се завъртя в ума ми като тихо ехо от миналото. Редът „Не винаги всички сме грешни, понякога само грешим“ изплува сякаш от далечен спомен – като нежна светлина в съзнанието ми. Усетих я не просто като музика, а като малка философска истина, която прошепва: грешките ни не ни определят, а ни напомнят, че сме живи и човешки. В този момент разбрах колко често забравяме да разграничим действието от същността си – че грешката е шанс, не присъда.