Какво важно се случи на Балканите през 2024 година

Отиващата си 2024 г. ще бъде запомнена със серия от важни събития в страните от Балканския полуостров. Румъния и България влязоха в Шенген с въздушните и морските си граници. Двете държави получиха зелена светлина за присъединяване и със сухопътните си граници от началото на 2025 г.

Анкара одобри кандидатурата на Швеция за НАТО. Република Северна Македония се сдоби с първата си жена президент. Гърция узакони еднополовите бракове, а Турция за първи път изпрати човек в Космоса. Албания започна преговори с ЕС по същество.

Наводнения и свлачища отнеха живота на 26 души в Босна. Сърбия беше обхваната от протести заради разрешаването на добива на литий. По-късно недоволството се засили и след трагедията на гарата в Нови Сад с 15 жертви. Румъния се изправи и пред безпрецедентно решение за анулиране на първия кръг на президентските избори.

Следват някои от водещите събития:

Януари – юни 2024

ЯНУАРИ

• 1 януари – От тази дата гражданите на Косово започнаха да пътуват без визи в страните от ЕС и Шенгенското пространство. Престоят е до три месеца. Косово бе последната от шестте държави от Западните Балкани с визов режим.

• 10 януари – Фермери и превозвачи започнаха протести в Румъния. Те настояха за мерки срещу високите цени на горивата и „Гражданска отговорност“. Протестите бяха и срещу екологични изисквания на ЕС. Недоволството се свърза и с натиска от вноса от Украйна. Блокирани бяха гранични пунктове. Акциите продължиха до началото на февруари.

• 11 януари – България, Турция и Румъния подписаха в Истанбул Меморандум. Той е за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море (MSM Black Sea).

• 19 януари – Турция изпрати човек в Космоса за първи път. Космонавтът Алпер Гезеравджъ участва в мисията „Аксиом Спейс“.

• 20 януари – Гезеравджъ и още трима астронавти пристигнаха на Международната космическа станция. Полетът продължи 37 часа.

• 23 януари – Турският парламент одобри кандидатурата на Швеция за членство в НАТО.

• 28 януари – За първи път етнически албанец стана премиер на Република Северна Македония. Талат Джафери оглави техническо правителство. То трябва да управлява 100 дни преди изборите.

ФЕВРУАРИ

• 1 февруари – Косово забрани използването на сръбския динар в местни транзакции в населените със сърби райони. Мярката важи за банки и финансови институции. Косово прие еврото през 2002 г., без да е член на еврозоната. Решението предизвика протести в Северно Косово.

• 6 февруари – Учредително заседание на новия сръбски парламент се проведе след изборите на 17 декември 2023 г. Вотът бе спечелен от коалицията на Сръбската прогресивна партия. След изборите опозицията „Сърбия срещу насилието“ оспорваше резултатите. Тя организира протести и настояваше за касиране.

• 14 февруари – Реджеп Тайип Ердоган пристигна на официално посещение в Египет. Това бе първата му визита като президент след дълъг застой в отношенията.

• 15 февруари – Парламентът на Гърция прие закон за граждански брак за лица от един и същи пол. Законът допуска и осиновяване на деца. Той бе приет със 176 гласа „за“ в 300-местния парламент.

• 16 февруари – Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън посети Албания за първи път.

МАРТ

• 4 март – Тактическа авиобаза на НАТО беше открита в Кучова, Южна Албания. Тя служи за национални операции и за операции на НАТО в Западните Балкани.

• 12 март – Европейският съвет одобри започване на преговори за присъединяване с Босна и Херцеговина. Не беше определена дата за началото им.

• 28 март – Гръцкият парламент отхвърли вот на недоверие срещу правителството. Искането дойде от ПАСОК. Опозицията обвини властта в манипулиране на доказателства за катастрофата край Темпе от 28 февруари 2023 г. Тогава загинаха 57 души.

• 31 март – Румъния и България станаха част от Шенген с въздушните и морските си граници.

• 31 март – В Турция се проведоха местни избори. Те донесоха първо национално поражение за ПСР от 2002 г. насам.

АПРИЛ

• 17 април – Парламентарни избори в Хърватия. Победи Хърватската демократична общност (ХДО). Тя състави коалиционно правителство с партията „Отечествено движение“.

• 24 април – Европейският парламент одобри Плана за растеж на Западните Балкани. Регионът получава 6 млрд. евро за периода 2024–2027 г. Два милиарда са грантове, а четири милиарда – кредити.

МАЙ

• 2 май – Сръбският парламент одобри новото правителство с премиер Милош Вучевич.

• 2 май – Турция прекрати търговията си с Израел. Обемът беше оценяван на около 7 млрд. долара годишно. Анкара се превърна в първия ключов търговски партньор, който спира обмена заради войната в Газа.

• 7 май – Китайският лидер Си Цзинпин посети Сърбия. Това бе част от първата му европейска обиколка от пет години.

• 8 май – Избори в Република Северна Македония. ВМРО-ДПМНЕ взе най-много гласове на парламентарния вот. Гордана Силяновска-Давкова спечели президентските избори. Тя стана първата жена президент на страната.

• 13 май – Кириакос Мицотакис посети Турция. В Анкара той разговаря с Ердоган. Двете страни отчетоха напредък по „позитивния дневен ред“. Те заявиха желание спорните въпроси да се решават с диалог.

• 23 май – Общото събрание на ООН гласува за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница.

ЮНИ

• 5 юни – Словения и Палестина установиха дипломатически отношения. Това стана ден след като Словения призна Палестина.

• 23 юни – Парламентът на Република Северна Македония одобри коалиционно правителство. Участват ВМРО-ДПМНЕ, ВЛЕН и ЗНАМ. Премиер стана Християн Мицкоски.

Юли – декември 2024

ЮЛИ

• 1 юли – Командирите на ВМС на България, Румъния и Турция дадоха старт на операция по разчистване на мини в Черно море. Началото беше поставено в Истанбул.

• 1 юли – Влезе в сила споразумение за свободна търговия между Сърбия и Китай.

• 12 юли – Върховният съд в Подгорица оправда обвиняемите по делото „Държавен преврат“. Случаят беше свързан с изборите през 2016 г. и присъединяването на Черна гора към НАТО.

• 16 юли – Сръбското правителство разреши възобновяване на проекта за добив на литий на „Рио Тинто“. Решението доведе до серия от протести.

• 19 юли – Сърбия и ЕС подписаха меморандум за стратегическо партньорство. То е за устойчиви суровини и вериги за стойност. Включва батерии и електрически превозни средства.

• 20 юли – 50 години от турската инвазия в Кипър. Мицотакис и Ердоган посетиха разделения остров. Двамата изразиха подкрепа за своите позиции.

АВГУСТ

• 1 август – САЩ и Русия осъществиха в Анкара голяма размяна на затворници. Това беше най-мащабната сделка от Студената война насам. Разменени бяха 24 затворници и две деца.

• 10 август – Десетки хиляди протестираха в Белград срещу проекта на „Рио Тинто“. Противниците предупредиха за замърсяване. Управляващите заявиха, че проектът ще стимулира икономиката.

• 14 август – Махмуд Абас посети Турция. Той разговаря с Ердоган и държа реч пред парламента.

• 16 август – Хърватия обяви връщане на военната повинност. Въвеждането е от 1 януари 2025 г. Службата ще е два месеца.

• 29 август – Еманюел Макрон посети Сърбия. Подписани бяха споразумения за милиарди евро. Сред тях е сделка за 12 изтребителя „Рафал“. Има и договорености за критични суровини и ядрена програма за граждански цели.

СЕПТЕМВРИ

• 3 септември – Румънският парламент одобри закон за даряване на „Пейтриът“ на Украйна. Става дума за система за противоракетна отбрана.

• 8 септември – Централният комитет на СИРИЗА отстрани лидера Стефанос Каселакис. Това стана по-малко от година след избирането му.

• 13 септември – Гордана Силяновска-Давкова посети София. Тя се срещна с президента Румен Радев. По-късно посланик Желязко Радуков беше извикан в Скопие. Поводът беше липсата на знамето на Северна Македония на снимката.

• 20 септември – Сръбското правителство одобри предложение за връщане на военната служба. Продължителността е 75 дни.

• 25 септември – В ЕС беше взето решение Албания да бъде отделена от Северна Македония по пътя към членство.

ОКТОМВРИ

• 4 октомври – 26 души загинаха при наводнения и свлачища в Босна. Засегнати бяха селища в централните и южните части. Село Доня Ябланица беше почти затрупано. Причината бяха интензивни валежи и свличане на скали.

• 11 октомври – Италия откри центрове за временно настаняване на мигранти в Албания.

• 14 октомври – Среща за 10 години от Берлинския процес. Държавите от региона подписаха план за общ регионален пазар. Подписано беше и споразумение за мобилност във висшето образование.

• 15 октомври – Албания отвори първия клъстер от преговорите с ЕС. Това стана на конференция в Люксембург.

• 15 октомври – Среща за Кипър в Ню Йорк. Участваха Никос Христодулидис, Ерсин Татар и Антониу Гутериш. Те се договориха контактите да продължат в разширен формат.

• 20 октомври – Александър Вучич разговаря по телефона с Владимир Путин. Това беше първият им контакт от две години и половина. Поводът бе 80 години от освобождението на Белград.

• 20 октомври – В САЩ почина Фетхуллах Гюлен на 83 години. Турското правителство го обвинява за опита за преврат през 2016 г.

НОЕМВРИ

• 1 ноември – Рухна бетонна козирка на гарата в Нови Сад. На място загинаха 14 души, а още един по-късно почина. Трагедията предизвика масови протести. Исканията бяха за отговорност и оставки. Протестиращите настояха и за публикуване на документите за ремонта.

• 19 ноември – Радмила Шекеринска беше назначена за заместник генерален секретар на НАТО.

• 21 ноември – ПАСОК възвърна позицията си на основна опозиция в Гърция. Това стана след разцепления в СИРИЗА и отстраняването на Каселакис.

• 24 ноември – Първи тур на президентските избори в Румъния. Изненадващо го спечели независимият крайнодесен Калин Джорджеску. Втора се класира Елена Ласкони от „Съюз за спасение на Румъния“.

• 29 ноември – Експлозия край Зубин Поток повреди канала Ибър–Лепенац. Той снабдява с вода Северно Косово, Прищина и околните градове. Засегнати бяха и охладителни системи на топлоцентрали. Прищина определи случая като „терористично нападение“.

• 30 ноември – Откриване на първата линия на метрото в Солун.

ДЕКЕМВРИ

• 1 декември – Парламентарни избори в Румъния. Социалдемократическата партия спечели най-много гласове. Втора се класира националистическата АУР. Две други крайнодесни формации влязоха за първи път в парламента. Общо седем партии получиха места. Около една трета от местата бяха за националистически формации.

• 6 декември – Конституционният съд на Румъния анулира първия кръг на президентските избори. Процесът трябва да започне отначало. Новият вот ще е най-рано през март. Клаус Йоханис обяви, че остава на поста до избора на нов президент. Мандатът му изтичаше на 21 декември.

• 12 декември – Съветът на ЕС реши проверките по сухопътните шенгенски граници на България и Румъния да отпаднат от 1 януари 2025 г.

• 12 декември – Сръбски съд осъди на 20 години затвор обвиняемия за масовото убийство в Централна Сърбия. При нападението миналата година загинаха 9 души.

• 23 декември – Румънският парламент одобри ново проевропейско правителство. В коалицията влизат социалдемократи, национал-либерали и Демократичният съюз на унгарците. Начело застана Марчел Чолаку.

Какво важно се случи на Балканите през 2024 година

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram  и Mastodon

Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.