Футболът има своите легенди. Играчите, които с талант, харизма и лидерство оставят следа както на терена, така и извън него. Един от тях е Джовани „Джани“ Ривера — плеймейкърът, който промени облика на Милан и италианския футбол.
Ранните години и раждането на талант
Ривера е роден да бъде футболист. През 1959 г., едва на 15 години, дебютира за Алесандрия. Скоро се превръща в един от най-младите играчи, появявали се в Серия А.
На същата възраст става и най-младият голмайстор в първенството — рекорд, който говори достатъчно за неговите качества.
През 1960 г. преминава в Милан. Трябва да замени легендата Хуан Скиафино — трудна задача дори за опитен футболист. Но Ривера я изпълнява блестящо. Нилс Лидхолм, Дино Сани и Жозе Алтафини му помагат да се адаптира към отбора.
С техниката, визията и изящното докосване на топката той привлича внимание дори от градския съперник Интер. Джузепе Меаца го нарича „играч с дарба, която не се учи“.
Моторът на Милан и ерата на успехите
Ривера става ключов играч в състава на Милан. С клуба печели три титли на Италия и четири купи. Най-ярки обаче остават успехите в Европа — финалите за Купата на европейските шампиони през 1963 и 1969 г., спечелени срещу Бенфика и Аякс.
Треньорът Нерео Роко изгражда отбора около Ривера. Въпреки че Милан играе типичното за онези години катеначо, именно Ривера е „магът“, който внася креативност и раздвижва атаките. Феновете го обожават. Той носи капитанската лента с чест и се превръща в символ на клуба.
Ривера в националния отбор
Кариерата му в Скуадрата започва през 1962 г. Въпреки няколкото разочарования на Световните първенства през 60-те години, Ривера изиграва важна роля в отбора. Първият голям връх идва на Европейското първенство през 1968 г., когато Италия печели титлата на домашна земя.
Най-легендарният момент обаче се случва на Световното в Мексико през 1970 г. Ривера вкарва победния гол в продълженията на полуфинала срещу Западна Германия — един от най-драматичните мачове в историята, завършил 4:3.
На финала срещу Бразилия Валкареджи прави грешката да го пусне едва в края на мача. Италия губи с 1:4. Дори Пеле тогава казва: „Страхувах се от Ривера. Ако беше играл повече, мачът можеше да изглежда различно.“
Легенда на и извън терена
Ривера остава в Милан до края на кариерата си. През 1986 г. Силвио Берлускони го назначава за президент на клуба, но различията в политическите им възгледи ги разделят.
През 2011 г. УЕФА награждава Ривера за изключителен принос към футбола — признание, споделяно от малцина велики играчи като Кройф, Бекенбауер и Еузебио.
Той не е просто талант. Той е лидер. Играч, който олицетворява духа на Милан и е обичан от феновете през целия си живот. Ривера целува емблемата не за ефект, а защото я носи в сърцето си.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
