Гени определят акцента на мяукането и поведението при котките
Всяка котка има собствена личност и характерен начин да привлича внимание. Някои са по-тихи, а други са шумни и непрекъснато търсят контакт. Разликите в тембъра и поведението не са случайни. Те често зависят от гените.
Проучване в Япония, ръководено от изследователя Юме Окамото и екип от университета в Киото, разкрива нови данни за генетичните особености на домашните котки. Учените изследват както поведението, така и ДНК проби от различни породи. Основният фокус е върху андрогенния рецептор (AR) – ген, разположен в Х хромозомата. Той регулира реакцията на организма към хормони като тестостерон и е важна част от биологията на много гръбначни животни.
Какво показва генът AR при котките
Андрогенният рецептор е древен ген. Той се появява при общия прародител на всички челюстни гръбначни животни преди повече от 450 милиона години. Контролира развитието на мъжките репродуктивни органи и влияе върху поведението. В структурата на гена има повтаряща се ДНК последователност. Броят ѝ определя колко чувствителен е рецепторът.
Когато повторенията са по-къси, рецепторът реагира по-силно на андрогените. Това води до по-агресивно поведение. Подобен механизъм е наблюдаван при хора, кучета и други животински видове. При котките се открива същата връзка. Видовете с повече повторения в гена са по-тихи, по-спокойни и по-малко склонни към агресия.
Как гените оформят поведението и „акцента“ на мяукането
Генетичната версия, която прави котките по-спокойни, се среща по-често при животни, съжителстващи с хора. Дори при по-диви видове като риса се откриват сходни варианти на AR, свързани с по-ниска агресивност.
Това може да обясни защо някои котки са по-общителни, по-ласкави и лесно изграждат връзка със стопаните си.
Гените влияят и върху звуковата комуникация. Котките, които имат по-„тихия“ вариант на AR, често мяукат по-меко и по-често използват „вокален контакт“ с хората. Това се вписва в идеята, че домашните условия, близостта с хората и спокойната социална среда насърчават по-умерено поведение.
В крайна сметка комбинацията от генетични фактори и грижите на стопаните определя до голяма степен характера, поведението и дори начина, по който котките „говорят“ със своите хора.
Гени определят акцента на мяукането и поведението на всяка котка
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във >Фейсбук или ни последвайте в Telegram







