Историята помни героите си, но не всички намират място в учебниците. Христина Хранова е сред онези, чиито дела са потънали в забрава, макар животът ѝ да е пример за смелост, доблест и човечност.
Родена през 1851 г. в Клисура, тя израства в патриотично семейство, където любовта към свободата се предава като завет. Докато другите момичета шият чеизи, Христина пренася тайни писма, оръжие и сведения между комитетите на Левски. Веднъж, спряна от турска потеря, тя унищожава писмото, като го изяжда, за да спаси съзаклятниците.
През 1876 г. Христина взема оръжие в ръце и се бие редом с мъжете по време на Априлското въстание. След погрома при Батак тя оцелява, но не се предава – вписва името си сред опълченците в Руско-турската война (1877–1878), където участва в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново.
От бойното поле до първата българска акушерка
След Освобождението Христина Хранова разбира, че България има нужда не само от войници, но и от лечители. Заминава за Киев и завършва акушерство с отличие. Връща се в родината и става първата практикуваща българска акушерка.
В Лом, Силистра, София и Варна тя помага на стотици жени, често безвъзмездно. Раждането за нея е акт на живот и надежда. Наричат я „ангелът на Варна“. Христина става и първата жена морски спасител в България – хвърля се в морето, за да спасява хора, без да мисли за собствения си живот.
Умира през 1922 г., в бедност и забрава, но духът ѝ остава жив. Христина Хранова е символ на женската сила и саможертва. Тя живя за България и за хората – без да търси признание, оставяйки пример, който не бива да се забравя.
Забравените българи – Христина Хранова
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.
