В навечерието на 1 март – Баба Марта, в румънската столица Букурещ се проведе най-големия базар за мартеници в страната.
Повече от 200 майстори излжиха своите ръчно израбтени мартеници в Музея на селянина пред погледите на над хиляда посетители, киоти изпълниха двора на културната институция.
Директорът на музея, Лина Пасима коментира, че участниците в пазара идват от цялата страна и имат различни прфесии – медицински сестри, теолози, инженери. В създаването на мартениците използват вълна, памук, кожа, стъкло, мед, метал, смола, хартия, камък.
Организаторите коментират, че тази година интересът към събитието е много по-голям от предходни години и по последни данни над 50 000 посетители са минали за последните два дни през музея.
Тук могат да се видят различни и най-оригинални мартеници, освен пзнатите ни традиционни такива. Има персонализирани, с мрзова азбука, с клавиатура и дори 3D.
За разлика от България, в Румъния само момичетата и жените носят мартеници, а не всички. Изключение правят Молдова и Буковина.
Затова и на мартеницата в страната се глед повече като на моден аксесоар, а не като на традиция.
Според археологическите открития даките носели мартеници като амулети. Те били под формата на малки речни камъчета, боядисани в бяло и червено, нанизани на конец и носени около врата.
Даките вярвали, че те са символ на плодородие и красота. С течение на времето амулетите били изместени от червено-бялата връв.
В миналото, румънските жени поставяли мартениците на хамбарите и къщите за защита от зли демони.
В Румъния днес обичаят се нарича „марцишор” – „малък март”. Символите на пролетта се подаряват на първи март и се носят през целия месец.
