Размисли за самотата. Какво е самотата? Интересен въпрос, върху който си заслужава да се поразсъждава. И все пак, това ще е само моята гледна точка.
Дали е въпрос на избор или е последствие от начина на живот?
Не знам, но кой избира сам да бъде самотен и всъщност това да останеш сам, означава ли непременно, че си и самотен?
Преди години аз лично изпитвах истински ужас да остана без партньор в живота и това усещане, разбира се ме накара да направя купища компромиси с мен самата.
Дали съжалявам? Не, защото така разбрах, че съм открила Човека, който ме прие и обикна такава, каквато съм – със страховете и надеждите ми.
И се получи прекрасно семейство.
Самотата
А сега за самотата сама по себе си. Ужасно е да се прибереш вкъщи след дълъг и натоварен ден и да няма кой да те посрещне с целувка на вратата и да те попита как си.
Аз не си представям така моя уютен дом, който е изпълнен с квиченето на морските свинчета и с недоволното тинейджърско мрънкане на дъщеря ми, и с тихото, но сигурно усещане за топлота, което се излъчва от мъжа до мен.
И, да, знам, че звучи тривиално, но аз искам да чувам и усещам, че не съм сама.
Да, аз също имам моменти, в които искам да остана за малко сама и да се потопя в слушането на някоя книга или някоя любима песен, но знам, че после, когато измине определеното време, те ще се върнат при мен.
Знаете ли, изпитах неподправен ужас, когато започнах да губя зрението си.
Знаех, че това ще се случи рано или късно, но никой никога не е подготвен.
И, КОГАТО МОМЕНТЪТ НАСТЪПИ Е УЖАСНО
Няма ги вече цветовете, няма ги очертанията на любимите хора, няма я радоста от новия ден или разходката сред природата.
Остава само тъмнината и тишшината. И в този миг си самотен и изплашен.
За самотата – когато тишината не тежи
Отново си бебето, което се опитва да се закрепи на несигурните си крачета и да направи своята първа крачка с протегнати напред ръчички.
Да, аз правя разлика дали е ден или нощ, но се научаваш да живееш отново и да се справиш- с огромната всепоглъща самота, макар и физически да не си сам.
Започваш да търсиш отново пипнешком това, което да те върне и да те задържи на повърхността. Всяка нощ, стоиш и се питаш дали в тишината на смъртта ще е същото и копнееш да разбереш.
Защото за другите, останалите непознати хора на улицата, цветовете са си там. Дали са самотни, не знам, но им завиждах и исках да ги спра и да ги попитам колко книги са прочели, колко пъти са си дали сметка колко е красива белотата на снега.
Днес, няколко години след черната самота, аз съм благодарна на всеки ден, в който отварям очи и се заслушвам в обграждащата ме тишина.
Очаквам с нетърпение да чуя песента на птичките и по нея да разбера дали навън ще грее слънце или ще вали.
Научих се да плета и да се наслаждавам на нещата, които излизат изпод ръцете ми и да очаквам с нетърпение да усетя кой се е прибрал.
Сега не се страхувам от самотата, въпреки че нямам възможността да излизам тогава, когато на мен ми се иска.
Дните ми са изпълнени със звуци и гласове, но животът ми е смислен и не е самотен.
Не, не съм се примирила. Научих се как да не се чувствам самотна, а да живея пълноценно и да дарявам любимите си хора с топлота и обич.
В крайна сметка се оказа, че за мен самотата определено е въпрос на избор.
🖋️ Автор: Елица Василева
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
