Разказ: Прекрасен спомен от другия свят.
Това е моята история и всичко, което преживях е самата истина.
С мъжа ми осем години се опитвахме да имаме детенце, но все не се получаваше. Един ден реших да се разделя с него с мисълта, че ще си намери нова жена, която ще му роди дете и ще бъде по-щастлив. Умишлено промених отношенията си към него – станах хладна и безразлична, това му повлия и един ден се разделихме. Аз заминах в родния си дом, при моите майка, баба и дядо.
В деня след пристигането ми баба и дядо отидоха в болницата, за да правят някакви изследвания. Не ми казаха какви, те криеха всичко, за да не се притесняваме. След като се върнаха познах по очите на баба, че е плакала. Вътрешно усещах, че това са последните ми дни с дядо…
Няколко дни по-късно мъжът ми се обади с предложението да спрем детинските истории и подновим съвместния си живот. Съгласих се и приготвих багажа си. На прага на вратата дядо с натъжен поглед каза, че съжалява, но не може да ме изпрати до автогарата, както прави всеки път. Отговорих, че важното е да е жив и здрав и ще ме изпрати при следващото ми идване, но отново усетих, че няма да го видя повече.
Погледнах дядо и преди да му помахам за сбогом една мисъл се стрелна в главата ми – той ще дойде в града, за да се лекува, но аз няма да мога да го видя. Замислих се, защо пък да не мога да го видя и сама си отговорих – ще съм бременна и няма да мога да пътувам.
Пророчеството от този спомен
Колкото и да е странно пророчеството ми се сбъдна. Седмица след като се прибрах започна да ми става лошо на всяко хранене. Съмненията ми се потвърдиха – бях бременна. С мъжът ми бяхме безкрайно щастливи – след осем години чудото се случи. Скоро след това научих за болестта на дядо – рак на дебелото черво. Майка го беше водила до нашия град на лечение, но наистина не можахме да се видим.
Една септемврийска вечер сънувах дядо. Държеше в ръцете си торба и се сбогуваше с мен. Обърна се и тръгна нанякъде. Аз се опитах да го настигна, но не можех… събудих се обляна в сълзи. На следващия ден се обади мама, за да съобщи, че състоянието на дядо се е влошило и той е спрял да се храни. Мина ми мисълта, че скоро ще се случи нещо лошо.
Същата вечер отново сънувах дядо. Каза ми: „Тръгвам си! Не се притеснявай, твоето детенце е добре!“. Събудих се от последното движение на бебето. Беше три през нощта. Рано сутринта се обади мама и още преди да проговори знаех какво ще каже – дядо си е отишъл.
На следващия ден ми направи впечатление, че бебето не рита. Не усещах никакви движения. Отидох на преглед и всичко стана ясно – бях загубила детето.
В болницата, след като ми поставиха упойката, ми се присъни дядо. Аз стоях на някакъв мост, а той облян в светлина ми махаше с ръка и повтаряше „Тръгвай си, не ти е мястото тук! Тръгвай си!“. Дядо държеше в ръце бебенце и аз попитах дали това е моето бебче. Отговори ми да не се притеснявам, ще ми прати друго. Преди да се събудя видях най-прекрасното момиченце на света – със сини очички и руса косичка. Мигновено изпитах много силни чувства към нея.
Когато се събудих в болницата медицинската сестра ми каза, че по време на упойката съм спала час и половина, което не било нормално. Опитвали се да ме събудят, дори сърцето ми спряло и са се чудили какво става с мен. Не знам дали беше знак от отвъдното и от другия свят, но за мен този сън промени живота ми. По леко приех загубата на първата си рожба, а момиченцето от съня ми сега е моя дъщеря. Тя се роди две години по-късно.
Вярвам в чудеса, защото и моята дъщеря е едно малко чудо, чакано десет години. Тя се роди неочаквано за всички в осмия месец и беше спасена по чудо от лекарите в болницата.
Това дете вече е пораснало и все още вярвам в чудеса те се случват там където най-малко ги очакваме
Прекрасен спомен от другия свят
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
