В продължение на векове образът на самурая се свързва почти изцяло с мъже. Японската история обаче познава и жени воини – наричани она-бугейша – които са били част от воинската класа и са владеели оръжия като нагината, лък и катана. Някои от тях са командвали армии, други са защитавали замъци до последния си дъх.
Ето пет жени самураи, чиито истории са едновременно реални, драматични и често пренебрегвани.
Томое Гоцен – жената, която поведе армия
Томое Гоцен живее през XII век по време на войната Генпей (1180–1185). Според средновековния епос „Хейке моногатари“ тя служи на военачалника Минамото но Йошинака.
Томое не е просто придружителка на армията. Описвана е като изключително умела в стрелбата с лък и боравенето с меч. Летописите твърдят, че е командвала стотици воини и лично е участвала в ожесточени битки.
В една от тях тя обезглавява вражески командир – подвиг, рядко приписван на жена във феодална Япония. Историците спорят дали всички детайли са точни, но археологически и текстови източници потвърждават, че жени са участвали активно в бойни действия.
Хангаку Гоцен – защитничката на крепостта
Хангаку Гоцен е друга реална фигура от началото на XIII век. Тя участва във въстание срещу шогуната Камакура.
Когато силите ѝ се оказват обкръжени в крепостта Торисакаяма, Хангаку поема командването. Източници твърдят, че е ръководила около 3000 бойци срещу значително по-голяма армия.
Тя е ранена със стрела, но оцелява. Вместо да бъде екзекутирана, по-късно е помилвана и омъжена за самурай от победилата страна. Това показва, че дори враговете ѝ са признавали бойните ѝ качества.
Накано Такеко – последният самурай в пола
Накано Такеко живее през XIX век и участва в Бошинската война (1868–1869), която бележи края на самурайската епоха.
Тя организира женски боен отряд в домейна Айдзу. Обучена в бой с нагината, Такеко влиза в реален бой срещу императорските сили.
По време на сражение е простреляна в гърдите. За да избегне обезчестяване, моли сестра си да отсече главата ѝ и да я погребе, за да не попадне в ръцете на врага.
Днес в Япония ежегодно се провежда фестивал в нейна чест.
Ходзё Масако – „монахинята-шогун“
Ходзё Масако не е класически воин на бойното поле, но има огромно влияние върху военната политика.
След смъртта на съпруга си – първия шогун Минамото но Йоритомо – тя става реалният политически лидер на Камакурския шогунат.
Макар да приема монашество, тя продължава да управлява и да контролира военните решения. Заради влиянието си е наречена „монахинята-шогун“.
Нейната власт показва, че жените в самурайската класа не са били ограничени само до домашни роли.
Ямакава Футаба – самурайка и реформатор
Ямакава Футаба също участва в отбраната на Айдзу по време на Бошинската война.
След падането на шогуната тя посвещава живота си на образованието на жените в Япония. Работи за създаването на училища и насърчава модернизацията.
Тя символизира прехода от феодална към модерна Япония, в която самурайският дух се трансформира в интелектуално и социално лидерство.
Жените самураи не са мит. Археологически изследвания в Япония показват, че в някои военни гробове останките принадлежат на жени, погребани с оръжие.
Те не са били мнозинство на бойното поле, но присъствието им е безспорно. Историята просто рядко ги поставя в центъра.
Пет жени самураи, които историята почти забрави
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.
