Да избуташ до 12 клас – мисията (не)възможна в една образователна система

Как образователната система, обществото и родителите оставят учителя да се бори сам, докато всички очакват от него чудеса.

Професия „Учител“ – мисия, не просто работа

Учителската професия не е просто занаят. Тя е мисия, отговорност и ежедневно лавиране между знание, емоция, психология и оцеляване. В класната стая не стои просто човек, който преподава урок, а човек, който изгражда личности. Той вдъхновява, възпитава и подготвя децата за свят, който дори самият той не винаги разбира напълно.

Да бъдеш учител днес е като да си къртица в тъмното – копаеш, търсиш светлина и сам проправяш пътя си. Често го правиш без подкрепа, без нужните инструменти и с усещането, че от теб се иска всичко, но не ти се дава нищо.

И тук идва въпросът – кой подкрепя учителя? Министерството? Рядко. Диалогът между МОН и хората в класните стаи е формален, когато въобще съществува. Реформите се измислят от хора, които никога не са влизали в час – нито като учители, нито като възпитатели. Но именно те решават как трябва да изглежда „съвременното образование“.

Методиките, натискът и изгубеният смисъл

Последната методика по математика е от 70-те години на миналия век. За останалите предмети положението не е по-различно. Младите преподаватели често се учат чрез „наблюдение“ на колеги, ако изобщо имат тази възможност.

Липсват модерни инструменти, липсва системна грижа за подготовката на кадрите. Учителят разчита на себе си, на споделен опит и на безкрайни часове самоподготовка. От него се очаква да бъде психотерапевт, медиатор, социален работник, актьор, мотиватор и вдъхновител. А когато нещо се обърка – вината е негова.

Родителите също често очакват прекалено много. Искат учителят да възпита, да научи и да подготви детето им за живота. А ако нещо не се получи – следват обвинения и натиск. Но „да пишеш тройка, за да го избутаме до 12 клас“ е мечешка услуга. Така детето не научава да се справя, а привиква, че някой друг ще му реши проблемите.

Да, животът ще ги научи. Но защо да чакаме това, когато можем да ги подготвим сега?

Да бъдеш учител в България е кауза. Но всяка кауза има нужда от съюзници – от система, която слуша, от родители, които участват, и от общество, което разбира. Защото не е важно само дали сме ги „избутали“ до 12 клас, а какви хора изпращаме оттам нататък.

Да избуташ до 12 клас – мисията (не)възможна в една образователна система

За да научите първи най-важното, ни последвайте в  Telegram и Mastodon