Почит към духовните водачи
На 1 ноември България чества Деня на народните будители – празник, посветен на книжовниците, просветителите и борците за свобода. Те са хората, които съхраниха духовната сила на народа и неговата идентичност.
Празникът е честван за първи път през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски предлага официалното му утвърждаване. Година по-късно, с указ на цар Борис III, 1 ноември е обявен за ден в памет на „заслужилите българи“.
След 1945 г. празникът е отменен, но през 1992 г. традицията е възстановена и днес отново се почита в цялата страна.
Исторически свидетелства
Архивите разказват как в периода между 1938 и 1942 г. честването е съпроводено с молебени в храма „Св. Александър Невски“. В тях участват представители на правителството, духовенството и обществени организации.
В една от речите си министър-председателят Богдан Филов нарича празника „ден на духовното пробуждане“ и „тържество на българския дух“. Той подчертава, че истинската сила на народа се измерва не с богатства, а с духовност и култура.
Памет и вдъхновение
Днес 1 ноември остава символ на вярата, знанието и свободния дух.
В цялата страна учители, ученици и граждани почитат делото на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, братята Миладинови, Христо Ботев и Васил Левски.
Това е ден, който ни напомня, че просвещението и словото имат силата да събудят народ и да съхранят нацията.
Денят на народните будители – празник на българския дух и просвещение
За да научите първи най-важното, ни последвайте в Telegram
