Синестезия–огледално преживяване на чужди усещания

Синестезия – огледално преживяване на чужди усещания. Представете си, че усещате физическа болка, когато някой друг се нарани. Или че усмивката на непознат предизвиква у вас не просто емоционален отзвук, а буквално усещане за усмивка върху собственото ви лице. Това не е съпричастност в обичайния смисъл, а нещо много по-дълбоко и необяснимо – това е огледалната синестезия.

Огледалната синестезия е рядка форма на сензорно възприятие, при която човек неволно преживява усещания, които всъщност се случват с друг човек. Тя е разновидност на феномена „синестезия“, при който стимули от едно сетиво предизвикват възприятия в друго – например да „виждаш“ звуци или да „чуваш“ цветове.

При огледалната синестезия обаче „вторичното усещане“ е физическо и свързано с емпатия. Когато човек види друг да бъде докоснат, наранен или да изразява емоция, той самият изпитва същото, сякаш то се случва с него.

Огледален мозък: връзка с невроните на съпричастност

Това явление се свързва с т.нар. огледални неврони – специални мозъчни клетки, които се активират както когато ние извършваме дадено действие, така и когато го наблюдаваме у друг човек. При повечето хора тези неврони активират само разпознаване и разбиране на емоциите. Но при хора с огледална синестезия, активацията „прескача“ в зони, свързани с личното преживяване, включително болка, допир и мускулна реакция.

Огледална синестезия-как се проявява

• Виждаш как някой се порязва – усещаш парене на същото място.
• Виждаш как някой получава прегръдка – усещаш топлината и натиска около раменете си.
• Наблюдаваш човек, който плаче – усещаш стягане в гърлото и напрежение в очите.

При някои хора тези усещания са ясни и отчетливи, при други – по-абстрактни или приглушени. Важно е да се отбележи, че те не са плод на въображение, а реални сетивни преживявания.

Смята се, че огледалната синестезия засяга по-малко от 2% от населението, като се среща по-често при хора с висока емпатия или артистичен тип личност. Обикновено се проявява още в детска възраст и не се възприема от носителя ѝ като „нещо странно“, докато не открие, че повечето хора не изпитват същото.

Синестезия-когато сетивата се преплитат

Дар или бреме?

За някои хора огледалната синестезия е почти свръхчовешка форма на емпатия. Тя може да ги направи по-чувствителни, състрадателни и способни да разбират другите на дълбоко ниво – качества, ценени в професии като терапия, изкуство, медицина.

Но в някои случаи тя може да бъде емоционално и физически натоварваща, особено когато индивидът е изложен на страдание или насилие. Затова някои синестети съобщават, че избягват новини, напрегнати филми или дори претъпкани обществени места.

Колко хора я имат?

Точният процент не е известен, но се смята, че по-малко от 2% от хората проявяват огледална синестезия в отчетлива форма. Възможно е обаче много от тях дори да не осъзнават, че това е необичайно и просто да го приемат като висока чувствителност или „слаба психика“.

Огледална синестезия-любопитни случаи

    .  Кей Дж., мъж на 34 години, разказва, че от дете изпитва странно усещане, когато вижда как някой друг е докоснат или наранен:

„Помня, че когато сестра ми получи шамар, аз буквално усетих парещата болка на бузата си. Родителите ми мислеха, че преувеличавам. Чак като възрастен научих, че това има име.“

Той избира да стане социален работник, защото способността му да „усеща“ какво преживяват хората му помага да изгражда силна връзка с тях.

     .  Млада медицинска сестра напуска хирургията, след като осъзнава, че всяка процедура, всяко страдание на пациентите, се отразява болезнено в нейното тяло.

„Дори когато просто гледах как правят венозен достъп, усещах парене в ръката си. Мислех, че е нервност. Оказа се – синестезия.“

Днес работи в палиативни грижи, където казва, че състраданието ѝ е много по-ценено и не толкова физически натоварващо.

     .  Йога инструктор от Калифорния, с огледална двигателна синестезия, разказва, че не може да гледа как хората се опитват да изпълнят упражнения, които не владеят добре, защото:

„Тялото ми реагира, мускулите се напрягат, сякаш сам се мъча да застана в позата.“

Той развива свой подход – практикува с учениците с гръб към тях, за да не се „заразява“ от движенията им.

Огледалната синестезия е уникален пример за това доколко сме свързани един с друг, не само емоционално, но и невронно. Тя ни напомня, че границите между „аз“ и „другият“ понякога са много по-прозрачни, отколкото изглеждат.

🖋️ Автор: Алис Бел

Огледална синестезия-как се проявява

Огледална синестезия-любопитни случаи

Синестезия–огледално преживяване на чужди усещания

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в  Telegram