Синдром – Лимасолския срещу Стокхолмския. Психологията на пленничеството и съчувствието. Сравнението между Стокхолмския и Лимасолския синдром ще даде интересен контраст и ще покаже как в подобни ситуации могат да възникнат напълно противоположни психологически реакции.
Въведение
В света на психологията съществуват редица феномени, които илюстрират сложните начини, по които човешкият ум реагира на екстремни ситуации. Два от тях – Стокхолмският и Лимасолският синдром – представляват противоположни реакции в условия на пленничество. Докато единият описва привързаността на жертвата към похитителя, другият показва как похитителят може да развие симпатия към жертвата. В тази статия ще разгледаме произхода, проявленията и психологическите механизми на двата синдрома, както и примери от реалния живот.
Стокхолмският синдром
Произход и дефиниция: Терминът „Стокхолмски синдром“ възниква след банков обир в Стокхолм, Швеция, през 1973 г., когато заложниците започват да защитават и симпатизират на похитителите си. Те дори отказват да съдействат на полицията след освобождаването си.
Психологически механизми:
- Развитие на емоционална връзка с похитителя като механизъм за оцеляване.
- Идентифициране с агресора, за да се намали усещането за страх и безпомощност.
- Постепенно възприемане на гледната точка на похитителя като форма на когнитивна адаптация.
Примери: Един от най-известните случаи на Стокхолмски синдром е този на Патриша Хърст, която през 1974 г. е отвлечена от радикална групировка и по-късно започва да участва в техните дейности.
Лимасолският синдром
Произход и дефиниция: Лимасолският синдром (или Лима синдром) носи името си от случай в Лима, Перу, през 1996 г., когато терористична групировка взима заложници, но постепенно започва да изпитва симпатия към тях и в крайна сметка ги освобождава.
Психологически механизми:
- Развитие на емпатия към жертвата след продължително взаимодействие.
- Осъзнаване на човечността на заложниците, което води до вътрешен конфликт у похитителите.
- Проява на угризения на съвестта или морални съмнения относно извършеното престъпление.
Примери: През 1996 г. бойци от организацията „Тупак Амару“ нахлуват в японското посолство в Перу и вземат над 700 заложници, но постепенно започват да освобождават много от тях, включително важни дипломати и политици.
Сравнение между двата синдрома
| Характеристика | Стокхолмски синдром | Лимасолски синдром |
|---|---|---|
| Кой изпитва симпатия? | Жертвата към похитителя | Похитителят към жертвата |
| Причина | Механизъм за оцеляване | Осъзнаване на човешката страна на жертвата |
| Емоционален ефект | Идентификация със завоевателя | Проява на емпатия и състрадание |
| Често срещан в | Отвличания, заложнически кризи | Военни конфликти, политически отвличания |
Заключение
И двата синдрома илюстрират сложността на човешката психика в екстремни ситуации. Докато Стокхолмският синдром показва как страхът и безпомощността могат да доведат до емоционална връзка с агресора, Лимасолският синдром е пример за това как моралните съмнения и съпричастността могат да смекчат поведението на похитителя. Изследването на тези феномени не само ни помага да разберем психологията на жертвите и агресорите, но и подчертава значението на емоциите и социалните взаимодействия в кризисни ситуации.
🖋️ Автор: Алис Бел
Лимасолският срещу Стокхолмския синдром
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук. Групата ни за любопитни новини във Фейсбук. Или ни последвайте в Telegram
