Течното злато на Мароко и жените зад него
На тридесетина километра от атлантическия бряг на Мароко, в сърцето на аргановата гора, се намира женската кооперация „Тамунт“. Там работят местни жени, далеч от лъскавите туристически маршрути и големите търговски вериги. В продължение на години кооперацията е била символ на надежда – място, където жените могат да печелят от труда си и да участват в растежа на един „златен“ пазар.
Днес реалността е много по-сурова. В кооперацията вече работят по-малко жени, а продажбите падат рязко. В години на подем са изнасяли стотици туби арганово масло за Франция, Швеция, Саудитска Арабия и Ливан. Сега едва реализират част от произведеното. Натрупани са дългове за закупени плодове, а готовата продукция застоява в складовете.
Аргановото дърво расте само в югозападната част на Мароко. Векове наред маслото от неговите плодове е част от живота на местното берберско население – като лекарство, козметика и храна. В последните десетилетия обаче светът откри това „течно злато“. Големите козметични и хранителни компании започват да го влагат в продукти за лице, коса, тяло и гурме кухни.
Световният пазар на арганово масло расте бързо. Стойността му се очаква да достигне над 700 милиона долара до 2030 г., при около 300 милиона през 2022 г. В рекламите арганът се представя едновременно като еликсир за красота и двигател за развитие на селските райони в Мароко. Образът е красив: жени, събрани в кооперативи, които по традиционни методи произвеждат масло и излизат от бедността. Реалността вече е по-различна.
Глобалният пазар и тежкият ръчен труд
Производството на арганово масло е тежък ръчен труд. Плодът прилича на орех, а вътре има костилка с много твърда черупка. В нея се крият до три малки ядки. Точно от тях се извлича маслото. Най-трудната част е разчупването на плода и ядката. Това все още се прави ръчно, основно от жени, които работят шест дни в седмицата.
Държавата и международни програми насърчават създаването на кооперативи. Стартират проекти с европейско финансиране, създава се Национална инициатива за човешко развитие. За няколко години броят на кооперациите достига над хиляда. През 2014 г. арганът и традиционният метод за извличане на маслото влизат в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. На хартия това изглежда като история за успех.
Паралелно с това в сектора влизат големи мултинационални компании. Те имат огромна покупателна сила и работят чрез мрежа от посредници.
Изкупуват плодовете в големи количества и могат да влияят на цената. За да извличат маслото, строят фабрики с машини, които ускоряват процеса и намаляват разходите. Така поддържат ниски крайни цени за световния пазар, а малките кооперации не могат да се конкурират.
Климатичните промени също оставят своя отпечатък. В традиционните пазари цената на плодовете от арганово дърво вече е многократно по-висока от тази преди пандемията. Сушите в региона правят ядките по-малки и намаляват добива. Изчислено е, че за последния век аргановата гора е загубила около половината от площта си.
Кой печели от течното злато
Пандемията от ковид допълнително задълбочава неравенството. Компаниите с капитал успяват да купят и складират големи количества плодове в момент на несигурност.
Малките кооперации нямат този ресурс. Клиентите, които преди са работили с тях, преминават към индустриални доставчици. Жените, които едва са стъпили на краката си, отново се озовават в периферията на пазара.
Въпреки високите цени на дребно жените в кооперациите получават малък дял от стойността. Заплащането се изчислява според килограм преработени ядки. Сумите често са между 30 и 50 дирхама за килограм, без отпуски и болнични. Много от жените са неграмотни и нямат възможност да преговарят или да търсят по-добри условия.
На върха на веригата стоят компании с милионни обороти, включително в Европа. Те често използват образа на традиционния ръчен труд само като маркетингов инструмент, докато реалното производство е индустриализирано и изнесено извън местните общности.
Мароканските жени остават извън големите печалби, въпреки че именно техният труд е в основата на продукта.
Историята на аргановото масло показва как един локален ресурс може да се превърне в световен хит, но и как глобалният бизнес може да измести хората, които първи са го създали.
Докато по витрините по целия свят блестят бутилки с „течно злато“, в селата на Мароко много жени се борят просто да покрият дълговете си и да запазят кооперациите живи.
Течното злато на Мароко: как световният бизнес с арганово масло пречупва женските кооперативи
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.
