Данните от голямо европейско изследване по време на пандемията COVID-19, показаха, че клинично изявените симптоми на следродилна депресия са се увеличили почти двойно и засягат средно една на всеки 3 жени.
Преди пандемията и в относително стабилни социо-икономически времена, средно една на всеки пет жени страда от следродилна депресия. Това съотношение, преведено като брой на жените и семействата, засегнати от следродилна депресия прави една огромна цифра и мултиплицирано страдание.
Изследванията и клиничната практика показват, че състоянието широко известно като следродилна депресия всъщност е част от по-обща категория на разстройства на настроението през периода на бременността и до една година след раждането.
Това състояние засяга както бъдещите майки, така и бащите, изобщо бъдещите родители и родителите на бебета.
Какво е следродилна депресия?
Следродилната тъга е преходно и често наблюдавано състояние. Но в първите седмици остава често нерегистрирано. На много места, информацията за следродилната депресия е включена в курсовете и подготовката на родителите (майката и бащата) за раждането като цяло.
Практиката в България
В България има както много добри практики по отношение на информираност, грижа и подкрепа на (бъдещите) родители.
А също и и примери за тиражиране на митове (вредни и понякога дори опасни) или просто пренебрегване на темата. За съжаление липсва стандарт и протокол за скрининг, превенция и интервенции в областта на перинаталните (бременност и след раждане) състояния.
Те включват разстройства на настроението (депресия, тревожност), както и липсата на държавна регулация на професиите психолог и психотерапевт. Всичко това затруднява адекватното информиране на общността, прилагането и поддържането на добри практики.
Темата за психичното здраве и благополучие по принцип бавно и трудно си проправя път в обществото ни.
Важни са взаимната грижа, внимание и чувствителност към промените в настроението и нивата на активност както у нас самите, така и у другите членове в семейството.
Важно е човек да се вглежда честно и загрижено в себе си. Да разпознаваш невинаги лицеприятни чувства и преживявания у себе си и у най-близките си.
Но да не ги осъждаш, а да се опитваш да разбереш повече – това е позицията, от която човек търси и намира подкрепа и изход от затруднения, предизвикателства и кризи.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
