Клео дьо Мерод, икона на ангелската красота. По време на Belle Époque (Бел епок) литературата и сценичните изкуства възприемат романтичната тема за жената като идол на красотата. Понякога ангелска, понякога дяволска. Но това започва да граничи с мания и примерите за фатални жени се умножават.
Ангелският идеал по това време е въплътен от Клео дьо Мерод, икона на красота без грим. Образ, който тя поддържа и защитава на всяка цена.
Клео дьо Мерод е родена на 27 септември 1875 г. в Париж като Клеопат-Диан дьо Мерод. Отгледана от майка си Винсентия дьо Мерод и получава художествено и академично образование в сърцето на Париж. Нейната съдба е артистична. Чрез изяществото и красотата си тя достига до най-високите нива на обществото и пътува из цяла Европа.
Пътуването ѝ се провежда далеч от дълбините на обществото, в което оперните танцьори живеят и оцеляват. Тя е една от първите световноизвестни модели, чиито изображения се продават по целия свят. Тя е първата жена, чието фотографско изображение, по-специално на фотографите Надар и Леополд-Емил Ройтлингер, е разпространено по целия свят.
Рисувана и изваяна от Дега тя е обект на всички желания на мъжете. Това момиче подлудява най-известните мъже от онази епоха. Нейни портрети са рисувани от Дега, Тулуз-Лотрек, Климт.
Клео дьо Мерод се отличава от останалите танцьори благодарение на бизнеса на майка си, която произлиза от австрийската буржоазия. Благодарение на този статус Клео се присъединява към Парижката опера и учи в религиозна институция. Това позволява бързо да стигне до корифеята в Парижката опера. Тя напуска Операта преди Първата световна война.
Преди Джоузефин Бейкър и Сара Бернхард, Клео де Мерод е икона на парижката, национална и международна сцена. Тя има много ухажори, включително краля на белгийците, но никога няма да се предаде.
Кралица на красотата
Клео дьо Мерод е колкото обожавана, толкова и мразена в пресата. Красотата ѝ няма равна на себе си по това време. Тя е коронясана за кралица на красотата. А страстите към нея са многобройни. Цената на славата е горчива за Клео дьо Мерод, която започва процес срещу Симон дьо Бовоар.
Клео предприема съдебни действия и печели (през 1950 г.) делото си срещу Симон дьо Бовоар по повод излизането на нейната творба „Вторият пол“, 1949 г. Която всъщност беше написала няколко реда, заклеймяващи Клео дьо Мерод като „ cocotte” или дори “hetaira” (проститутка с висок социален ранг).
В края на процеса, думите са изтрити, Клео получава символична сума, вместо исканите милиони, но обидата и травмата завинаги ще останат. Затова тя написа автобиография през 1955 г., Le ballet de ma vie (Балетът на моя живот). Умира на 17 октомври 1966 г. в Париж.
Клео дьо Мерод е преминала през историята и е дала своя дан за благородството на толкова трудното изкуство, каквото е класическият танц. Дължим ѝ и прическата с лента за глава, вечната прическа…
Тя дефилира на сцената и в живота с финес и изящество, оставяйки трайна следа в историята на изкуството и модата. Красотата и очите ѝ все още пленяват от фотографиите.
Авторът Яник Рипа, историк, специализиран в историята на жените и пола, ни дава богато документирана биография на Клео дьо Мерод. В тази красива биография реабилитира паметта на една изключителна жена, донякъде забравена, но която е и ще остане икона на Belle Epoque.
🖋️ Автор: Алис Бел
Клео дьо Мерод, икона на ангелската красота
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram
