Математика срещу кражбите
Дръзкият обир в Лувъра показа, че дори най-известният музей в света може да бъде уязвим.
Само за осем минути крадци проникнаха през прозорец и изчезнаха с осем безценни бижута от епохата на Наполеон. Разследването разкри липсващи камери и недостатъчен брой охранители.
Но решението може да се крие не само в техниката, а в математиката – и по-точно в една 50-годишна формула, която комбинира геометрия и изкуствен интелект.
Проблемът на музея
Още през 1973 г. математикът Вацлав Хватал формулира така наречения проблем на музея – въпросът колко камери са нужни, за да се наблюдава напълно едно помещение.
Решението е елегантно: ако музеят се представи като многоъгълник с „n“ ъгъла, са достатъчни n/3 камери, които гледат на 360 градуса.
По-късно професор Стив Фиск доказва това чрез т.нар. трицветно оцветяване – метод, при който се изчислява най-ефективното разположение на камерите без „слепи зони“.
Днес тези модели се прилагат от AI системи за сигурност, които симулират разположението на камерите и автоматично намират най-добрите ъгли за наблюдение. Алгоритмите могат да изчислят покритието на сграда като Лувъра за секунди – нещо, което по-рано изискваше седмици човешка работа.
Геометрия, технологии и бъдещето на охраната
„Проблемът на музея“ вече има реални приложения далеч отвъд Лувъра. Използва се при:
-
роботика – за избягване на сблъсъци между автономни машини;
-
градско планиране – за позициониране на камери и датчици;
-
дрон наблюдение – при бедствия и големи събития;
-
компютърно зрение – за определяне на видимите зони в триизмерни среди.
Когато тези решения се комбинират с изкуствен интелект, се създават системи, които не просто наблюдават, а анализират поведението и предвиждат рискове. Така музеите могат да станат по-безопасни, а разходите за охрана – по-ниски.
Как изкуственият интелект и геометрията могат да спасят музеите: уроци от Лувъра
За да научите първи най-важното, ни последвайте в Telegram и Mastodon







