Кучето Мая и кръвожадните копелета на Дарвин

Кучето Мая беше прегазено от човек, който трябваше да пази живота. Това е ужасяващото напомняне, че под кожата на цивилизацията често се крие звяр – точно както Стивън Кинг описва най-кръвожадните копелета в джунглата.

Кръвожадните копелета в джунглата: кога човекът спря да бъде човек

хорър „В дъното на душата си ние не сме никакви Homo sapiens. Основният ни инстинкт е убийството. Това, което Дарвин е бил твърде учтив, за да каже, е, че ние властваме над земята не защото сме най-умните или най-силните, а защото винаги сме били най-кръвожадните копелета в джунглата.“
Тези думи на Стивън Кинг от романа „Клетка“ не са просто художествена провокация. Те са диагноза — болезнена, но истинска.

Цивилизацията – тънка кожа върху звяра

Кинг ни напомня, че под костюма, под титлите и дипломите живее нещо, което е по-древно от разума — жаждата за власт и разрушение.
Дарвин ни е нарекъл разумни, но човешката история доказва, че интелектът не винаги означава човечност.
Можем да покоряваме планети, но не можем да укротим собствената си ярост.

Мая – жертвата на „хуманния“ човек

Случаят с кучето Мая, прегазено от човек, който по професия е лекар, изправя обществото пред същия въпрос, който задава Кинг:

Наистина ли сме хора? Тук няма битка за оцеляване. Няма инстинкт. Има избор – хладен, съзнателен, чудовищен. Мая не е просто куче – тя е огледало, в което виждаме собствената си бездушност. Когато „хуманният“ убива невинното, нещо умира и в нас.

В света на Кинг „Пулсът“ превръща хората в безмозъчни убийци.
В нашия свят това се случва по-тихо – с едно натискане на педала, с едно бездушно „кучета бол“.
Това е нашият Пулс – електрически удар по съвестта, който я парализира.

И все пак — светлина в мрака

Но Кинг не пише само за мрака. В неговите книги винаги има онези, които избират да останат хора – дори когато светът се срива.
Всеки, който днес се възмущава от Мая, който защитава животните, който протяга ръка към слабото, възражда онази искра, която ни прави истински хора.

Да не забравим кои трябва да сме

Може би Стивън Кинг е прав – в основата си ние сме кръвожадни.
Но само от нас зависи кое лице ще изберем да покажем: това на звяра, или това на човека.
А когато спрем да защитаваме беззащитните — тогава, и само тогава, Дарвин наистина ще е сбъркал.

🖋️ Автор: Алис Бел

Кучето Мая и кръвожадните копелета на Дарвин

За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon