Анализ на Йоана Йотова, икономически анализатор
В публичното пространство все по-често се задава въпросът: къде са парите на България? Едни ги търсят в младите IT специалисти и изкуствения интелект, други ги виждат в структурните деформации на управлението и неформалните икономически практики. Но има един ресурс, който остава системно подценен – земята.
Земята – най-подценяваният национален капитал
България разполага с приблизително 52–53 милиона декара земеделска земя, което представлява почти половината от територията на страната. Това я поставя сред държавите в Европейския съюз с висок относителен дял на обработваема площ. Още по-важен е фактът, че значителна част от тези терени са чернозем – сред най-плодородните почви в Европа. По естествено плодородие българските почви се оценяват като добри до много добри в рамките на ЕС.
Проблемът не е в липсата на ресурс, а в степента на неговото използване. Реалното производство остава под потенциала поради недостатъчно напояване, климатични рискове, технологична изостаналост и фрагментирана собственост. При системни инвестиции в модерни технологии и водна инфраструктура България би могла да заеме далеч по-силни позиции в европейското земеделие.
Модерното напояване – ключът към отключване на потенциала
Модерното напояване е стратегически инструмент за повишаване на производителността и стойността на земята. Капковите системи позволяват подаване на вода директно към кореновата система на растенията, което оптимизира разходите и увеличава добивите. Инвестицията е умерена, а възвръщаемостта често се реализира в рамките на няколко години.
При големи масиви автоматизираните пивотни и линейни системи осигуряват равномерно и ефективно напояване на стотици декари. Следващата логична стъпка е внедряването на интелигентни технологии – сензори за влажност на почвата и автоматизирани системи за управление, които могат да намалят разхода на вода и да повишат устойчивостта на производството.
Земеделската земя като защита от инфлация и дългосрочен актив
От инвестиционна гледна точка земеделската земя предлага различен профил спрямо традиционните недвижими имоти. При една и съща площ първоначалната инвестиция често е многократно по-ниска в сравнение с жилищен имот, което означава по-достъпен входен капитал. В същото време земята генерира доход чрез рента и притежава потенциал за капиталово поскъпване, особено когато се реализират подобрения като напояване или окрупняване.
Историческите данни показват устойчив ръст в стойността на земеделската земя през последните две десетилетия, като цените са се увеличили няколко пъти. Този процес е обусловен от инфлационни фактори, европейски субсидии и стабилно търсене от арендатори и инвестиционни структури.
Земеделската земя се определя като реален актив, защото произвежда базова потребност – храна, представлява ограничен ресурс и е пряко обвързана с цените на земеделската продукция. В условия на инфлация, когато цените на храните се повишават, приходите в сектора нарастват, което води до по-високи рентни плащания и съответно до покачване на пазарната стойност на земята.
В периоди на икономическа несигурност реалните активи със стратегическо значение придобиват особена стойност. Земята не е просто инвестиция. Тя е производствен ресурс, носител на доход и инструмент за дългосрочна финансова стабилност.
Въпросът вече не е дали България разполага с потенциал. Въпросът е дали ще го разпознае и използва навреме.
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
Подкрепете независимото съдържание на сайта:
👉 revolut.me/paralell.eu
Вашата подкрепа помага за развитието на проекта.








