От Пловдив до Стара Загора: как югът изгради бирените си марки
Южна България също има силна бирена традиция. Някои фабрики остават действащи и днес. Най-познатият пример е „Каменица“.
„Каменица“ е основана от двама швейцарци – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те работят по Барон–Хиршовата железница. За разлика от други чужденци, нямат опит в пивоварството. Важна роля има техният сънародник Август Бомонти. Той вече има фабрика в Цариград. Бомонти ги насърчава да започнат.
През 1876 г. Фрик и Сулцер напускат железницата. Установяват се в Пловдив. През 1879 г. правят първо производство на бира в града. Мястото е квартал „Алтъ Тепе“.
Първите варки са по 10 литра. Дневният капацитет е около 100 литра. Марката „Каменица“ е регистрирана през 1881 г. Скоро им трябва по-голяма база. Бомонти помага финансово за терен от градските власти.
На мястото има постоянен воден източник. Фрик и Сулцер планират да ползват водата за варене. В тепетата изкопават избени помещения за зреене. Правят и дълбоки кладенци. Полагат тръби за изпомпване на изворната вода.
През 1883 г. тръгва новата модерна фабрика. Бирата се продава в дървени бурета от 25 и 50 литра. Буретата идват от Австрия и Германия. През 1892 г. пивоварната пуска и първото си добре отлежало пиво.
По време на Първата световна война фабриката спира. Производството се възобновява през 1926 г. „Каменица“ оцелява след тежките години за бранша. През 1936 г. акцизът върху бирата е намален. Това дава тласък за растеж и модернизация.
Към 1942 г. в пивоварната работят 120 души. В началото, около 1882 г., са били едва 8. Фабриката печели отличия у нас и в чужбина. През 1892 г. взема почетен диплом у нас. През 1893 г. печели златен медал в Брюксел. И сребърен медал в Чикаго.
Друга знакова марка е „Загорка“. Историята ѝ започва в Стара Загора. Основите са положени от д-р Константин Кожухаров. Той учи медицина в Прага. Там се среща с чешката бирена школа.
Впечатлен, решава да прави бира в родния си град. Събира съмишленици, но капиталът не стига. Подкрепа идва от Кредитно акционерно дружество „Бъдещност“. Фабриката отваря през 1902 г. Носи името „Бъдещност“. Местните я наричат просто „Бирарията“.
Начинанието се приема трудно. Издръжката е висока. Наемат се чешки и немски технолози. Приходите не покриват разходите. Правят опити за износ към Истанбул. По дългия път бирата често се разваля. Девет години след старта пивоварната спира работа.
През 1917 г. е купена от дружество „Тракия“. Зад него стоят Никола и Злати Златеви. Година по-късно идва ключов момент. През 1918 г. започва работа първият български дипломиран майстор пивовар – Андрей Брашованов. Той е завършил в Грима, Германия. Автор е на първия български учебник по пивоварство. Води и курсове за пивовари.
През 1921 г. фабриката е модернизирана. Бирата ѝ стига до трето място по продажби. Пред нея са Шуменско и Прошеково. През 1927 г. пивоварната е изцяло електрифицирана. Осигуряват се и собствени изворни води. Същата 1927 г. обаче се оказва фатална. Фирмата „Братя Златеви“ фалира. Пивоварната затваря.
По-късно Брашованов възражда пивоварството в Стара Загора. По негова идея фабриката отваря през 1949 г. Името „Загорка“ идва шест години по-късно. Предложението е на Иван Тодоров. Пивоварната се разширява и модернизира. Тя става първото предприятие в ДСО „Българско пиво“. През 1980 г. там е произведена и първата безалкохолна бира у нас. Тя е за износ към Близкия изток.
Югът пази и истории за големи, но вече затихнали фабрики. След Освобождението, през 1879 г., Лазар Трифкович купува стар турски чифлик. На част от терена през 1882 г. строи бирена фабрика. Оборудвана е с парни машини, казани и резервоари. Планираният капацитет е 15 000 хектолитра годишно. Реалното производство започва през 1885 г.
Фабриката е наречена „Павлово“. Името е в памет на починалия му син Павел. През 1892 г. Трифкович умира. Завещава фабриката на държавата. Управлението минава към Българската народна банка. Дейността спира. Три години по-късно, през 1895 г., фабриката е наета за 15 години. Наематели са Х. Михайловски и Хайрабедян. Те се свързват и с други собственици на малки пивоварни.
Така „Павлово“ става втора по големина след братя Прошек. Дори се доближава до техните обеми. През 1916 г. пивоварната пак е отдадена под наем. Наемател е Паскал Гълъбов. През 1927 г. секторът рухва. Макар да има картел с 18 пивоварни, „Павлово“ спира производство.
Сградите ѝ обаче са запазени и днес. В момента там е Институтът по винарска промишленост. През 2015 г. избата е превърната в Дом на виното.
Има и почти забравени примери. В село Мирково работи малка пивоварна. Построена е през 1878 г. от Иван Радев Маслев. Почти всичко се кара към София. Транспортът оскъпява продукта и той става неконкурентен.
През 1884 г. производството е преместено в София. И това не помага. По това време тръгва и пивоварната на братя Прошек. Част от работниците се прехвърлят при тях. Самите Прошекови убеждават Маслев да затвори фабриката си.
По следите на Българската бира част 2
За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Фейсбук , групата ни за любопитни новини във Фейсбук или ни последвайте в Telegram и Mastodon
