По следите на Българската бира част 2

Южна България също има своите бирени фабрики, като някои от тях са все още действащи. Каменица е една от най-известните марки в България. Основана е от двама швейцарци – Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер. Те са нямали познание по пивоварство, за разлика от другите чужденци, които като тях, са работели по построяването на Барон–Хиршовата железница.

Друг техен сънародник – Август Бомонти, който вече е основал бирена фабрика в Цариград, както и първата фабрика за преработка на ориз и спирт в Пловдив, ги насърчава да се заемат с пивоварство.

През 1876-та година те напускат работата си в тогава строящата се железница, и се установяват в Пловдив, като през 1879-та година полагат първото производство на бира в града, в квартал „Алтъ Тепе“.

Първите варки са по 10 литра, като капацитетът им е 100 литра дневно. Марката Каменица е регистрирана през 1881-ва година.

По следите на Българската бира част 1

Нещата тръгват добре и двамата швейцарци имат нужда от по-просторно помещение и оборудване. Тук пак се намесва техният сънародник Бомонти, като ги подпомага финансово за откупуването на терен от градските власти.

От закупеното място постоянно блика вода, която Фрик и Сулцер имали намерение да ползват за варенето на бирата. В тепетата изкопали избените помещения, където бирата да зрее и отлежава.

Изкопани са дълбоки кладенци, полагат се и тръби за изпомпването на изворната вода. През 1883-та година е даден старта на новата и модерна фабрика. Бирата се е пласирала в дървени бурета по 25 и 50 литра, доставени от Австрия и Германия.

През 1892-ра година пивоварната пуска и първото си добре отлежало пиво.

По време на Първата световна война фабриката спира производство. Възобновено е през 1926-та година. Тя е една от малкото пивоварни, оцелели след тежките години за пивоварството в България.

По следите на Българската бира част 3

През 1936-та година акцизът върху бирата е намален, което дава възможност на фабриката, производството ѝ да нарасне, както и да се помисли за ново разширение и модернизация.

Към 1942-ра година в пивоварната работят 120 души, а когато стартира през 1882-ра година, са едва 8 души, което пък от своя страна не ѝ пречи да завоюва отличия в България и в чужбина. През 1892-ра година печелят почетен диплом на Първото българско земеделческо промишлено изложение, а през 1893-та година златен медал в Брюксел и сребърен медал в Чикаго.

Загорка е друга известна марка на България. Нейното родно място е Стара Загора. Там основите са положени от доктор Константин Кожухаров. Той следва медицина в Прага, и се докосва до майсторските бири на чешките пивовари.

Силно впечатлен от пенливата напитка, той решава да почне да я произвежда в родния си град Стара Загора. Събира съмишленици за това си начинание, но капиталът е недостатъчен. Търсят и получават подкрепата на Кредитно акционерно дружество „Бъдещност“.

Фабриката отваря врати през 1902-ра година и носи името Бъдещност, но старозагорчани я наричат Бирарията.

Трудно се възприема това начинание по тези земи. Издръжката на пивоварната е скъпа, тъй като наети са чешки и немски технолози, а приходите не оправдават разходите. От фабриката правят опити да изнасят бирата за Истанбул, но по дългия път бирата често се разваляла, докато пристигне.

И това начинание не успяло да спаси Бирарията. Девет години след отварянето си, пивоварната на доктор Кожухаров, прекратява дейността си. През 1917-та година тя е закупена от търговско индустриално дружество „Тракия“, зад което стояли Никола и Злати Златеви. Един от най-значимите събития в нашата бирена история с български отпечатък е именно тук.

През 1918-та година в пивоварната започва работа първият български дипломиран майстор пивовар – Андрей Брашованов. Той е завършил пивоварно училище в Грима, Германия. Автор е на първия български учебник по пивоварство и ръководи курсове за обучение на пивовари.

През 1921-ва година пивоварната е модернизирана, а нейната бира се подрежда на трето място по продажби след Шуменско и Прошеково.

През 1927-ма година фабриката е електрифицирана изцяло, като са ѝ осигурени собствени изворни водоизточници.

Но, както знаем 1927-ма година се оказва пагубна за българското пивоварство, търговско-банкерската фирма „Братя Златеви“ е обявена в несъстоятелност и пивоварната затваря врати.

Андрей Брашованов е човекът, който след няколко десетилетия възражда пивоварството в Стара Загора. Така познатата ни и днес Загорка отваря врати по негова идея, а годината е 1949-та, а името си получава шест години по-късно по предложение на Иван Тодоров.

Пивоварната е разширена и модернизирана. Тя е и първото предприятие в системата на ДСО „Българско пиво“. Тук се произвежда първата безалкохолна бира в България през 1980-та година, която е предназначена за износ за Близкия Изток.

Веднага след освобождението на България през 1879-та година, Лазар Трифкович закупува стар турски чифлик.

На част от територията му през 1882-ра година построява бирена фабрика. Била е обзаведена с модерни парни машини, казани и резервоари за годишно производство на 15 000 хектолитра пиво. Реално производството на бира започнало през 1885-та година. Фабриката, кръстена „Павлово“, на името на починалия син на притежателя ѝ – Павел.

Лазар Трифкович умира през 1892-ра година, като завещава фабриката на българската държава, и тя преминава под управлението на Българската народна банка.

Фабриката прекратява своята дейност, но след три години, през 1895-та година е наета от Х. Михайловски и Хайрабедян за срок от 15 години. Те влизат в съдружие с други собственици на малки пивоварни.

Това прави пивоварна Павлово, втора по големина след тази на братя Прошек, като дори се мери и с производствено количество с Прошековата. През 1916-та година пивоварната е отдадена отново за 15 години на Паскал Гълъбов.

1927-ма е годината, която слага българското пивоварство на колене. Въпреки образуването на картел, в който влизат 18-те пивоварни през този период, пивоварна Павлово преустановява производството на бира.

Може би е една от малкото пивоварни, чиито сгради са запазени, дори и с друго предназначение и до наши дни. В момента там се помещава Институтът по винарска промишленост. През 2015-та година избата е превърната в Дом на виното.

Една от малките, и кратко действащи пивоварни в България, останали почти непознати, е тази в село Мирково.

Построена е през 1878-ма година от Иван Радев Маслев. Почти цялата част от продукцията ѝ поема към София, но заради транспортирането ѝ, се оскъпява и става неконкурентноспособна.

За това през 1884-та година производството е преместено в София, но и това не помага.

По същото време заработва и пивоварната на братя Прошек, част от работниците се местят при чехите, а самите Прошекови убеждават Иван Маслев да затвори своята фабрика.